За вас родители

Предупредителни признаци за забавено развитие при децата

Екраните са част от нашето ежедневие – на работа,  у дома, в свободното ни време. Детето се сблъсква с тях от най-ранна възраст и прекарва пред тях все повече време.  Ето няколко съвета, които ще помогнат на Вашето дете да ги използва по подходящ начин, без да се пристрастява към тях: НЕ на екраните сутрин, НЕ на екраните по време на хранене, НЕ на екраните преди сън, НЕ на екраните в детската стая.

1. НЕ на екраните  сутрин

Екраните (телевизия, таблет, ДВД, видео игри…)  хващат в плен вниманието, а то  е от съществено значение за училищното обучение. Екранът свръхстимулира неволевото внимание. Детето бива пленено от визуални и звукови стимули, които са много бързи и сменящи се. Този тип внимание се изчерпва за около 15 мин. Дете, което се взира в екран сутрин, изморява вниманието си преди да пристигне в училище. А дете, чието внимание е изчерпано, е дете което мърда, говори, мечтае, дете, което не успява повече да се съсредоточи. По този начин се възпрепятства развитието на волевото внимание, което е необходимо за училищните занимания и заради това резултатите в училище  могат да се понижат.

2. НЕ на екраните по време на хранене

Работещият екран по време на хранене възпрепятства детето да говори с Вас, а също и Вас да говорите с него. Дете, което расте с постоянно включен телевизор, ще има по-беден речник и не толкова богата езикова система. Ако детето прекарва два часа на ден пред телевизора, във възрастта между 15 месеца и 4 години, нараства три пъти вероятността да настъпи забавяне в езиково-говорното му развитие. Съдържанието на някои програми, провокиращи тревожност (например Новините), влияе върху поведението и управлението на емоциите на детето, дори ако то е твърде малко.

Спазвайте възрастовите ограничения! Децата се учат чрез имитация. Ако детето е изложено на неподходящо съдържание, например насилнически картини, тези картини ще произведат върху него травматичен и превъзбуждащ ефект. Детето свиква с тези картини и може да развие „апетит“ към тях, както и да опита да ги възпроизвежда. Насилническото изображение „манипулира“ емоционалния мозък на детето. Дискусията с родителя след това или присъствието на родителя по време на неподходящ филм не намалява  емоционалното натоварване на образа и неговата власт над детето.

3. НЕ на екраните преди сън

Сънят, който идва след гледане в екран, настъпва  отчасти с последните възприети картини. Той ще бъде с по-ниско качество, защото движещите се картини, дори адаптирани, не са успокояваща дейност за детския мозък. Те са твърде стимулиращи емоционално. От LED екраните се излъчва синя светлина, която подтиска хормона мелатонин, регулатор на съня, и пречи на детето да заспи по естествен начин.

4. НЕ на екраните в детската стая

Наличието на екран в стаята на детето намалява времето му за сън. С телевизор или компютър в детската стая родителите нямат възможност да контролират какво гледа детето. Устните забрани относно неподходящо съдържание, товарят детето с твърде голяма отговорност.
Без телевизор в стаята си детето се научава на основни дейности – сензомоторни, символни игри, игри наужким, развива графомоториката си – дейности, необходими за развитие на мисленето му, вниманието му и социализацията му.  От съществено значение е, че също така детето се научава да се чувства добре, когато е само. Това е важно за доброто му справяне в училище.

Спазването на тези четири правила още от днес, ще Ви позволи да се погрижите за Вашето дете така, че то да развие по-добре езиковата си система, мисленето си, въображението си, своята самостоятелност и способността си да различава реално от виртуално.

Автор: Сабин Дюфло, клиничен психолог, семеен терапевт
Превод: логопед София Вълнеева

Речта се овладява чрез механизма на имитацията. Липсата и говори за изоставяне в психическото развитие. Източник за развитие на детската реч е възрастният, а това става чрез показване и назоваване на различни неща или съвместни действия между детето и възрастния.

Променен е само начинът на отглеждане, което води след себе си съществени отклонения в уменията на децата на една и съща възраст в днешно време. Факт е, че всяко дете следва собствен темп на развитие, но има определен краен срок, в който всяко дете трябва да постигне дадени умения.

Кога ще проговори детето?

Много често в логопедичният кабинет се чува въпросът „Кога ще проговори детето?“ и оттам нататък започва едно голямо обяснение какво представлява процесът на проговаряне. Това е един много дълъг път, който бебетата извървяват, докато преминават през различни етапи и развиват различни умения.

Между 1 и 2 месец се тренира

Задържането на погледа се тренира с поставяне на предмети и играчки пред детето, но трябва да имаме предвид, че в тази възраст то фокусира на разстояние едва около 25-30 см. от очите – т.е. добре е да са на такова разстояние – например, играчките над леглото да не бъдат директно над главичката, а по-скоро на нивото на корема.

Но е важно, когато общуваме с детето да сме напълно отдадени на това и цялото ни внимание да е насочено към него. Дори и да извършваме някаква физическа дейност, може тя да е „тема за разговор“ с бебето. Например, когато го преобличаме, вместо да сме фокусирани в дрехите, може да използваме момента, за да обясним колко хубаво ще изглежда с новите дрешки, като използваме подходяща мимика и интонация. Дори и да не разбира думите, бебето ще „улови“ приятните нотки в гласа ни, което ще доведе до положителни емоции у него.

Като тренирате едно умение, подготвяте детето за следващото умение. В случая: за да може да общувате с детето и то да реагира с усмивка и звуци, както и да проследява с поглед, то трябва да може да фиксира слухов дразнител и да се заслушва. Тоест, трябва да чува. Възприемането на слух е важно не само за разпознаване на звуци и шумове от околния свят, но на по-късен етап – и за разпознаване и разграничаване на говорните звукове, което пък от своя страна е необходимо умение за правилното развитие на писмената реч.

Важно : Родителите не трябва да говорят а бебешки , а на правилен  книжовен език . Когато детето иска нещо и говори с жестове дърпа ви за ръката и казва „ъъъ“ искате да го каже с думи.

Ранно включване на екраните : забранява се до 3 години гледането на телевизия и до 5г по половин час.

Късното захранване – Включването на храна  с друга консистенция / различна от течната  / е важно за проговарянето , тъй като се променя мускулатурата на лицето.

Продължително лежане в шезлонг, кресло или количка намалява силата на коремната мускулатура.

Липса на четене.

Редовното четене на книжки увеличава пасивния  и активния речник , засилва концентрацията и вниманието  насърчава общуването.

Ранното включване на чужд език- забавя научаването на родния език.

Употреба на биберон залъгалка – ограничава  възможността езикът да се движи и така неусетно забавя говорното развитие.

През третия месец

Бебето расте, съответно и нуждата от внимание към него расте. Често то ще предпочете да наблюдава какво прави майка му, отколкото да бъде оставено само в кошарката и това е съвсем нормално. За да можете хем да вършите започната дейност, хем бебето да е спокойно, поставете го така, че да наблюдава какво правите и не пропускайте да обяснявате действията си.

Не слушането на радио, песнички, а живата реч дете-възрастен е основна при развитието на детската реч. До появата на първата действителна дума /около 1г./, развитието на езика преминава стадии на: гукане, артикулиране на определени звуци и изговаряне на срички. Първата дума при детето се ражда не от гукането, а от усвоените при общуването с възрастния думи. Говорът у всяко дете се формира индивидуално, но развитието е възможно само в условия на общуване. Всяко дете се ражда с вроденост да говори, но кога и как ще се научи да говори зависи от средата. Основните стадии в развитието на езика са: гукане / 2 мес./, лепет /4-8 мес./, първи смислени думи/ 1г./, съчетания от две думи / 1,6-2г./, прости изречения / 3г./, сложни изречения и беседа /4г./, на 5г. детето използва всички устни форми на диалогични и монологични изказвания. Първо се появяват съобщителните изречения, след това подбудителните и накрая въпросителните. Интересен феномен е т.нар. автономна реч при децата, когато играейки си сами си говорят.

Автор: Боряна Мургина, Логопед