Защо да четем на децата?

Mother and child reading a book together

снимка: freepik

Превод: София Вълнеева, логопед

Автор: Франсин Ферлан, ерготерапевт и почетен професор в Медицинския факултет  на Монреалския университет

1. За да стимулираме сетивата им – детето гледа, докосва и слуша едновременно. Четенето стимулира неговия слух и зрение чрез връзката картинка/дума.

2. За да развиваме фината моторика на детето – малкото дете първоначално започва с дъвкане и мачкане на книгите, след  това се научава да разгръща страниците им, постепенно координира движенията на окото и ръката си.

3. За да развием капацитета на детето да слуша – способността да се задържа вниманието  е добра предпоставка за всяко бъдещо обучение.

4. За да развием  любопитството у детето – четенето е благоприятно за развиване на уменията за търсене  и откривателство още от най-ранна възраст (разглеждайки книжки с картинки), както и за научаване на нови неща.

5. За да осигурим на детето взаимодействие с възрастния – четенето  е ситуация, осигуряваща спокойствие, ситуация, в която възрастният (родителят) посвещава време на детето и засилва усещането му за значимост.

6. За развитие на езиковите способности на детето и за обогатяване на речника  му – богатството на речника на едно дете е една от предпоставките за училищния му успех.

7. За овладяване на умението за разбиране на слухово възприети текстове – запознаването на децата възможно най-рано със структурата на една история (начало, приключения, край, наличие на логически и времеви връзки, съгласуне на времена) ще  им даде възможност да разкажат за своите собствени преживявания по логичен и хронологичен начин.

8. За подпомагане на тяхното ограмотяване  – запознаването от ранна възраст на децата с книгите, ще им помогне в овладяването на четенето и писането, тъй като те разбират, че напечатаните в книгите думи, са същите онези, които изричаме говорейки.

9. За развитие на тяхното въображение и креативност
 – креативното дете се справя по-лесно  с непредвидените ситуации, в които го поставя животът.

10. За да развием себепознанието у децата – приказките позволяват на децата да се срещнат със своите емоции, да ги разбират, да ги назовават. Детето се идентифицира с героите и осъзнава, че те изпитват същите емоции като него (радост, гняв, ревност, страх…). По този начин  детето се чувства нормално, то преработва факта, че емоциите му, фантазиите му не са чудовищни. Когато накрая героят победи, това е също победа за детето, което се е идентифицирало. Приказките помагат за намаляване на детските страхове.

Трудните деца

Изграждането на характера и ценностната система на човек започва от най-ранна възраст.

Първата общност, в която попада детето е детската градина. Там всяко дете се учи да общува, да приема другите деца, да се съобразява с тях.

снимка: freepik.com

В детската гадина децата са поставени в нова ситуация, различна от семейната среда. Учителят е възрастният, който се грижи да създаде условия децата да се чувстват спокойни и обичани.

Но не винаги се получава така, че всички деца да приемат новата среда. Всъщност има такива деца, които и в семейството и в детската градина трудно могат да бъдат научени да спазват основни норми на поведение и правила.

Това са така наречените трудни деца. Трудните деца не са лоши деца, а такива,с  които родителите и учителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им.

Много често обаче именно тези деца – твърдоглави, волеви,енергични и инатливи порастват, за да станат лидери в различни области на живота.

Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важно е да не се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности.

Андрю Фулър забелязва в своята практика известна повтаряемост в типа деца и техните поведенчески проблеми. Така той класифицира шест типа проблемни деца: манипулатори, дипломати, спорещи, състезатели, смелчаци и тихи бунтари. В зависимост от категорията, в която попадат, децата изискват различно отношение и методи на въздействие.

Манипулатори: тези деца въртят възрастните на малкия си пръст. Имат нужда да са в центъра на вниманието и да са най- добри във всичко. Бързо нагаждат поведението си според ситуацията, като изхождат от позицията, че целта оправдава средствата. В някои случаи тормозят другите деца, но се стремят да изглеждат невинни пред възрастните.

Дипломати: тези деца са необикновено умни и много изобретателни. Очароват другите с веселия си нрав, но не знаят кога да спрат. Никога не се признават за победени.

Спорещи: тези деца са ревностни застъпници на справедливостта и равенството. Те са енергични и решителни деца с дар слово-смъртоносна комбинация. Могат да превърнат живота ви в непрестанен спор за това кой е получил най-голямото парче и дали това е честно.Ако ги накарате да свършат нещо, ще трябва да се готвите за отпор и дискусия.

 Състезателите: за тях победата е най-важна. Готови са да направят всичко, но не и да отстъпят. Държат на своето, дори когато е против собствените им интереси.

   Смелчаците: тези деца са любители на силните усещания и обожават предизвикателствата. Познават се от далеч – често накуцват или са бинтовани. Не умеят да премерват рисковете, които поемат. Обикновено са много добри по сърце и изобщо нямат намерение да ви тревожат. Отглеждането им е като екстремен спорт.

Тихите бунтари: те са трудни за разбиране, потайни и неорганизирани. Вбесяват възрастните с безучастието и мълчанието си. Те често се затварят в себе си. Тези деца са много умни и извънредно чувствителни.

Независимо към кой тип спадат, всички деца имат нужда от сигурността, че са обичани в семейството си, разнообразна група от приятели, възрастен извън семейството, с когото да се разбират.

Това са условия за да развиват устойчивост.

Според Алисън Шейфър всяко човешко същество има четири основни потребности:

  • да се чувствам свързан: трябва да знам, че съм приеман и принадлежа някъде;
  • да се чувствам съществен: трябва да знам, че приносът ми е от значение;
  • да се чувствам смел : трябва да вярвам, че мога да посрещна каквото дойде;
  • да се чувствам способен: трябва да знам, че притежавам уменията и мога да се справя.

Един от начините да се справим с поведението на трудните деца е да приложим методът „Дисциплина чрез сътрудничество“/ Линда Алберт /.

Дисциплината чрез сътрудничество, като практическа и позитивна програма, използва за справяне с лошото поведение подхода „ръкуване“. По-просто казано този метод показва на учителите как да работят ръка за ръка с учениците и родителите. Чрез сътрудничество могат да се постигнат две неща:

  1. Класната стая/занималнята/ става приятно място, където се преподава и учи;
  2. Учениците повишават самооценката си, което е важна предпоставка както за добро поведение, така и за академични постижения.

Тази тема е широкообхватна и може много да се говори по нея. Най- важното е да се намери точния подход към всяко дете, за да може да расте пълноценно. И ако родителите и учителите успеят да отгледат и възпитат децата правилно и с много обич, то това ще бъде предпоставка за наличието на европейски граждани, които ще зачитат човешкото достойнство, както и върховенството на закона, ще могат да живеят свободно в условията на демокрация и равенство.

И така…Европа, в която вярвам, е тази, която се грижи за децата си и за тяхната ценностна система, тази , която не отхвърля трудните деца, а търси най-добрите начини да се справи с характера им и проявите на лошо поведение. Защото може би тези „трудни“деца ще бъдат в бъдеще едни от най-значимите личности на Европа.

Комисия за „Работа с родители“
към 39 ДГ „ Пролет“

Детската агресия – какво се крие зад нея?

Доскоро агресията при децата се разглеждаше от възпитателите и лекарите основно като резултат от педагогическа небрежност или като ярък симптом на някои неврологични или психиатрични заболявания. А традицията да се дава професионална присъда, дори на съвсем малки деца, продължава и до днес.

Снимка: Freepik

Но психолозите, които виждат в проявата на бурната детска експресивност мощен ресурс за развитието на детето, се опитват да поправят „лошата“ репутация на детската агресия. Най-важното, което трябва да се помни за тази агресия е: това е характеристика, неразривно свързана с детската личност.

Според психологическото си съдържание, агресията може да бъде:

Проява на криза в развитието, когато детето е „надраснало“ старите отношения с обкръжението си и има нужда от нов тип връзки. Първата сериозна криза „Мога сам!“ се преживява на 3 години. Именно през този период опитите на възрастните да се държат „както винаги“ предизвикват закономерен протест у детето, тъй като при него вече са се изградили навици за самостоятелност, натрупан е речников запас и е нараснала потребността му от по-голяма свобода на действията.

Проява на буен темперамент. Децата с буен темперамент са неуморни, сякаш са истински маратонци. Средностатистическите норми за сън и почивка, които отстояват педиатрите, не са подходящи за деца, чиито заложби им позволяват продължително и с ентусиазъм да играят, да се движат, да слушат приказки, да рисуват и т.н. Основните причини за проява на агресия у детето в тези случаи могат да бъдат желанието да се довърши започнатото, огромният интерес към заниманията, както и увлечението в процеса на играта. Децата с буен темперамент проявяват капризи и негодуват, когато не са достатъчно ангажирани, което значи неудовлетворени.

Сигнал за физическо неразположение, физиологичен дискомфорт или понижено настроение. Докато не научим детето да различава физическите и емоционалните си състояния, то ще дава сигнал за тях по неспецифични начини, каквито са и симптомите на дискомфорт. То говори с цялото си тяло, докато не научи необходимите думи, описващи важни състояния и желания.

Начин за доминиране в отношенията с връстниците или възрастните. Високото ниво на агресивност в семейните отношения, конфликтите, противопоставянето и борбата за лидерство са пример за детето и пряка причина за негови агресивни прояви и за стремежа му да се наложи над другите.

Сигнал за недостиг на положителни емоции. Детето може да „пренася“ негативни емоции, очаквания и страхове от семейството в детската градина или в училището. Агресията по отношение на връстниците в този случай е мотивирана от желанието му да се освободи от неприятното и плашещо напрежение. Вместо да наказваме детето, вкарвайки го в един затворен кръг от наказания и страдания, трябва да го изслушаме и да го успокоим.

Проява на „справедлив гняв“. Сражавайки се с моралистите, които смятат, че „нормалното дете е послушното дете“, психолозите предлагат да се различава агресия и справедлив гняв. Ако има обективна причина за негодувание и протест, например някой от родителите за пореден път не изпълнява обещанието си да отидат в зоопарка, тогава е напълно обяснимо защо детето се ядосва. Трябва да научим децата да проявяват силните си емоции „цивилизовано“, а също и да аргументират негодуванието си, когато е по обективни причини.

Понякога агресията е последен опит на детето да поиска от родителите си любов.
Своите искания за любов то отправя по три начина: проявява нежност (умилква се с надеждата да му отговорят с ласка); плаче и хленчи в опит да получи малко топлинка, когато родителите забравят, че детето трябва да се прегръща и гали, или просто смятат, че „глезотиите“ са излишни; крещи, буйства и проявява силни емоции в очакване да получи поне някакъв емоционален отговор.
Не е правилно да се смята, че агресията е каприз на детето и начин за привличане на вниманието към собствената му личност. Понякога тя е отчаян вик за любов, от която децата се нуждаят много повече. Когато в едно семейство отношенията са хладни и официални, когато всичко се прави „както трябва“, всеки е зает в домакинството и господства принципът всичко да се пести, включително и емоциите, детето не получава необходимата подкрепа и неговият емоционален „резервоар“ стои празен. Тогава на преден план излиза дефицитът на любов, липсата на разбиране и поощряване. И не знаейки как да си осигури любов, то често проявява агресия, която е насочена предимно към най-близките. Защото именно от тях детето очаква отговор на въпроса: „Защо никой не ме обича?!“

Общите причини за агресия при децата са няколко групи:

1. Към генетичните фактори се отнасят темпераментът и наследствените заболявания, а също и някои травми, които изискват повече време за възстановяване. Например ако детето е получило травма на главата, при него още доста време ще има нарушения в поведението, с които е трудно да се справи както то, така и възрастните, които се грижат за него.

2. Към психологическите причини се отнасят факторите, влияещи на междуличностните отношения в семейството: наличието на напрежение и неудовлетвореност от живота, монотонността на семейния живот, степента на емоционална близост между децата и родителите, агресивното поведение на един от членовете на семейството, строгото отношение към децата и различните видове пряко или скрито насилие над тях. Родителите песимисти или скептици също довеждат децата си до отчаяние, стимулират тяхното подсъзнателно желание незабавно да предприемат нещо. А едни от най-силните „провокатори“ на агресия са детските страхове.

3. Към педагогическите причини за агресия може да бъде отнесена неправилната тактика на възпитание, която предизвиква съпротива и озлобление у детето и стимулира фантазиите му за бягство и отмъщение. Ако го унижават, поставят го на колене, засрамват го пред другите деца, заплашват го с разправа или дори обещават да се откажат от него, то е принудено да измисля радикални начини, за да се защити.

4. Към социалните фактори спада общото равнище на агресия в обществото, което се транслира в семейството чрез средствата за комуникация, разговорите с гостите или чрез информацията, която детето получава от други деца. Освен жестоките филми и игри (реални и виртуални), които стимулират агресивното поведение у децата, негативно влияние имат и новините. Те не трябва да гледат новини за катастрофи, природни катаклизми и терористични атаки с многобройни жертви, особено когато виждат, че и родителите им са изплашени и притеснени от това. Друга бомба със закъснител понякога се оказва и социалното неравенство на семействата, както и завистта към връстниците.

Откъс от книгата на Олга Маховска „Мисли като дете, действай като възрастен“ 

статията е взета от сайта purvite7.bg