За вас родители

Речта се овладява чрез механизма на имитацията. Липсата и говори за изоставяне в психическото развитие. Източник за развитие на детската реч е възрастният, а това става чрез показване и назоваване на различни неща или съвместни действия между детето и възрастния.

Променен е само начинът на отглеждане, което води след себе си съществени отклонения в уменията на децата на една и съща възраст в днешно време. Факт е, че всяко дете следва собствен темп на развитие, но има определен краен срок, в който всяко дете трябва да постигне дадени умения.

Кога ще проговори детето?

Много често в логопедичният кабинет се чува въпросът „Кога ще проговори детето?“ и оттам нататък започва едно голямо обяснение какво представлява процесът на проговаряне. Това е един много дълъг път, който бебетата извървяват, докато преминават през различни етапи и развиват различни умения.

Между 1 и 2 месец се тренира

Задържането на погледа се тренира с поставяне на предмети и играчки пред детето, но трябва да имаме предвид, че в тази възраст то фокусира на разстояние едва около 25-30 см. от очите – т.е. добре е да са на такова разстояние – например, играчките над леглото да не бъдат директно над главичката, а по-скоро на нивото на корема.

Но е важно, когато общуваме с детето да сме напълно отдадени на това и цялото ни внимание да е насочено към него. Дори и да извършваме някаква физическа дейност, може тя да е „тема за разговор“ с бебето. Например, когато го преобличаме, вместо да сме фокусирани в дрехите, може да използваме момента, за да обясним колко хубаво ще изглежда с новите дрешки, като използваме подходяща мимика и интонация. Дори и да не разбира думите, бебето ще „улови“ приятните нотки в гласа ни, което ще доведе до положителни емоции у него.

Като тренирате едно умение, подготвяте детето за следващото умение. В случая: за да може да общувате с детето и то да реагира с усмивка и звуци, както и да проследява с поглед, то трябва да може да фиксира слухов дразнител и да се заслушва. Тоест, трябва да чува. Възприемането на слух е важно не само за разпознаване на звуци и шумове от околния свят, но на по-късен етап – и за разпознаване и разграничаване на говорните звукове, което пък от своя страна е необходимо умение за правилното развитие на писмената реч.

Важно : Родителите не трябва да говорят а бебешки , а на правилен  книжовен език . Когато детето иска нещо и говори с жестове дърпа ви за ръката и казва „ъъъ“ искате да го каже с думи.

Ранно включване на екраните : забранява се до 3 години гледането на телевизия и до 5г по половин час.

Късното захранване – Включването на храна  с друга консистенция / различна от течната  / е важно за проговарянето , тъй като се променя мускулатурата на лицето.

Продължително лежане в шезлонг, кресло или количка намалява силата на коремната мускулатура.

Липса на четене.

Редовното четене на книжки увеличава пасивния  и активния речник , засилва концентрацията и вниманието  насърчава общуването.

Ранното включване на чужд език- забавя научаването на родния език.

Употреба на биберон залъгалка – ограничава  възможността езикът да се движи и така неусетно забавя говорното развитие.

През третия месец

Бебето расте, съответно и нуждата от внимание към него расте. Често то ще предпочете да наблюдава какво прави майка му, отколкото да бъде оставено само в кошарката и това е съвсем нормално. За да можете хем да вършите започната дейност, хем бебето да е спокойно, поставете го така, че да наблюдава какво правите и не пропускайте да обяснявате действията си.

Не слушането на радио, песнички, а живата реч дете-възрастен е основна при развитието на детската реч. До появата на първата действителна дума /около 1г./, развитието на езика преминава стадии на: гукане, артикулиране на определени звуци и изговаряне на срички. Първата дума при детето се ражда не от гукането, а от усвоените при общуването с възрастния думи. Говорът у всяко дете се формира индивидуално, но развитието е възможно само в условия на общуване. Всяко дете се ражда с вроденост да говори, но кога и как ще се научи да говори зависи от средата. Основните стадии в развитието на езика са: гукане / 2 мес./, лепет /4-8 мес./, първи смислени думи/ 1г./, съчетания от две думи / 1,6-2г./, прости изречения / 3г./, сложни изречения и беседа /4г./, на 5г. детето използва всички устни форми на диалогични и монологични изказвания. Първо се появяват съобщителните изречения, след това подбудителните и накрая въпросителните. Интересен феномен е т.нар. автономна реч при децата, когато играейки си сами си говорят.

Автор: Боряна Мургина, Логопед

Четенето е безспорно едно от най-безценните умения, които съвременните хора познават и владеят. За децата то е основното, благодарение на което те развиват своите знания и интелект.

Според последните проучвания, проведени във връзка с влиянието на четенето върху детското развитие, децата, чиито родители им четат ежедневно по пет детски книжки имат много по-богат речников запас, в сравнение с техните връстници, чиито родители им четат по-рядко или не им четат въобще. Оказва се, че ако четем по пет книжки на децата всеки ден, те ще знаят приблизително 1 400 000 думи повече на пет годишна възраст, в сравнение със своите връстници, на които никога не им е четено. Тази огромна разлика обяснява и различията в лексикалното, речево и интелектуално развитие на децата в предучилищна възраст.

Проучването е проведено в Държавния университет в Охайо, според което дори децата, на им прочитат дори само една приказка на ден, имат възможността да чуят 290 000 думи повече за период от 5 години, за разлика от децата, нито един от родителите не им чете.

„Децата, които чуват повече думи са много по-добре подготвени да четат и пишат, когато тръгнат на училище“, казва Джесика Логан, член на Центъра за проучване на ранното детско развитие в Университета в Охайо.

„Тези деца се научават да четат много по-лесно и бързо.“ – допълва тя.

В предишно свое изследване Логан и колегите й са установили, че на близо една четвърт от анкетираните деца никога не им е четено, а на друга четвърт, че им се чете рядко, например веднъж седмично.

„Фактът, че регистрирахме толкова много родители, които казваха, че никога не четат на децата си, беше доста шокиращ за нас. Искахме да разберем какви са последиците от това за децата им, затова проведохме по-задълбочено изследване. Така открихме зависимостта между четенето и развитието на децата и „бездната“ от близо един милион думи, която стои между децата, на които им четат редовно и тези, на които никой никога не чете.“

В своето проучване изследователският екип избира на случаен принцип 30 от стоте най-известни книжки с картинки сред малките деца и децата в предучилищна възраст. Учените установяват, че избраните книжки съдържат средно между 140 и 228 думи. На базата на тази информация те изчисляват колко думи чува едно дете от раждането си до петия си рожден ден.

Ето колко думи биха чули децата на възраст 5 години, ако:

Никога никой не им чете: 4662 думи

Веднъж или два пъти седмично им се чете: 63 570 думи;

Три до пет пъти седмично им се чете: 169 500 думи

Ежедневно им се чете: 296 660 думи

Ежедневно им се четат по пет книжки: 1 483 300 думи

Очевидно е, че разликата в броя на думите, които чуват децата, отгледани в среда, в която ежедневно се чете, и то по повече от една книжка дневно и тези, на които никога не им четат, е удивителна.

В цифра тя се изразява в над 1 милион думи!

Съвременните родители са твърде заети, трудно намират време за четене всеки ден, на ако се обърнем отново към цифрите, прочитането на една книжка с около 140-150 думи отнема около 5 минути максимум – време, което можем да отделим за детето си,независимо колко сме заети и колко малко свободно време имаме. Можем да включим четенето в ежедневния си график като част от ритуала преди лягане, например, така че да осигурим на детето си лукса да научи колкото се може повече думички преди да навърши пет годишна възраст, в името на това да развием интелекта му и да му подсигурим добър старт в училище.

Логан отбелязва още нещо много важно, а именно, че речникът, който детето формира на базата на прочетените книги е съвсем различен от този, който се формира на база ежедневния разговорен език. Според нея, думите, които децата чуват прочетени от книгите, са много по-сложни и по-трудни, отколкото тези, които чуват в ежедневните битови разговори.

В детските книги има всичко – въображаеми приятели, горски феи, мистични животни и тематика, която обикновено не присъства в ежедневните разговори между деца и родители.

„Думите, които децата научават от книгите могат да имат специално значение, когато детето порасне и започне да се учи да чете самостоятелно.“ – казва още изследователката.

Да четем на децата е от изключителна важност, защото освен, че така те ще научат много нови думи, това е и време, в което общуваме активно и пълноценно с тях.

По материали от www.scarymommy.com

Провокативното поведение представлява опасност за здравето и безопасността на децата. Също така то може да пречи на социалното, емоционалното и интелектуално развитие. Всички сме се сблъсквали с провокативно поведение при децата дори на обществени места: плюене, бой, тичане, хвърляне на неща, отказ да се спазват правила, крещене или говорене през цялото време. Ако сте родител е добре да сте наясно, че някои от тези поведения като викане или отказът да се подчинява на правилата, стават провокативни само когато се проявяват много често и засягат безопасността, здравето, растежа и развитието на детето. Първо трябва да видите дали детето е болно, жадно или уморено. То се държи в много ситуации провокативно, за да задоволи собствените си физически нужди. Едно дете се държи провокативно, за да: – търси внимание от едно лице или група (Напр.: Ана иска да играе с майка си, но тя говори по телефона. Ана рита майка си, за да и обърне внимание.). – избегне човек от групата (Напр. Андрей не харесва братовчедите си, когато те го посещават, той вика и крещи.). – избегне неприятна дейност ( Напр. Алина не иска да отиде при зъболекаря. Когато времето за отиване идва, тя започва да се чеше многократно). – участва в приятна дейност (Напр. Матей иска да играе в пясъка, но няма достатъчно място за него.Той започва да щипе някои деца до него.). – получи желания обект ( Напр. Ирина иска да яде шоколад, но шоколадът е в шкафа. Тя започва да блъска собствената си глава в шкафа). – избегне омразен обект (Напр. Майката на Дари е направила пържола за вечеря. Дари не иска да я яде, така че започва да рита масата.). Понякога поведението им може да е опит за намаляване на нежелани усещания и повдението да е за целите на комфорта Когато срещнете дете с някои провокативни поведения, най-добрият начин да се реагира е да започнете дневник, в който да опишете тези поведения. Веднага, щом детето спре да показва провокативно поведение е много важно да напишете в дневника какво точно се е случило. Можете да помолите всички заинтересовани да продължат да пишат в дневника, когато сте родител и не сте с детето във всеки момент. Опитайте се да направите това в продължение на една седмица. Следващите стъпки могат да помогнат да регистрирате и да изследвате поведението на детето. Стъпка 1 е да опишете поведението и да отбележите: – Време, място и кой е замесен. – Колко често показва поведението. – Поведението е към……. – Колко опасно е това поведение. Стъпка 2 е да опишете какво се е случило преди провокативното поведение. Разбирането на това какво причинява това поведение може да ви помогне да предотвратите някои подобни ситуации в бъдеще. Опитайте се да обмислите ситуацията, преди да се появи този проблем. Някои деца реагират на много малки промени. Стъпка 3 е да опишете какво се е случило след провокативното поведение. С оглед на това, което се е случило, веднага след това поведение и начина, по който детето реагира, е много важно: – Получи ли то това, което искаше? – Кой е бил в непосредствена близост до детето? – Детето беше ли игнорирано ? Какви стратегии бяха използвани, за да се спре провокативното поведение? – Използваните стратегии доведоха ли до коригиране на поведението? – Използваните стратегии не доведоха ли до поведенчески корекции? За много деца, последствията от техните действия влияят на начина, по който действат отново. В края на седмицата на водене на дневника направете преглед на събраните информации и се опитайте в бъдеще да задоволите техните физически, социални и емоционални нужди, за да се намалят тази провокативни поведения. Примерни стратегии: Установете рутина за храна, сън и хигиена. – Помогнете на детето да открие нови начини за удовлетворяване на нуждите си, без да пречи на останалите. – Прекарвайте “качествено време” – Алтернативно предложение: Когато детето проявява провокативно поведение, за да получи един обект, необходим за извършване на дейност, то е добре да му предложите друг вариант. – Подгответе детето за неприятни дейности. Много деца и тийнейджъри ще проявят провокативно поведение, за да избегнат такива дейности, като почистване на стаята. Понякога е полезно да планирате приятна дейност след неприятна такава. Важно е да не се отказваме, но и да не капитулираме пред умората , а да се погрижим също и за себе си ако усетим, че ресурсите ни се изчерпват. Автори на информацията : Клаудия Даниела Мъчука, Юлия Бълуцою, Раду Кътълин, Пуркару, Михаела Елена Филип, EOSIAC &ORGANIZATIA SALVATI COPIII – FILIALA DOLJ, 2013