Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на съвременните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в много аспекти. Това е мнението на всеки учител, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера наблюдавам непрекъснат спад в социалното, емоционалното и академичното функциониране на децата, както и рязко увеличаване на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с много други интелектуални проблеми.

 

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене, като факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това, са няколко. Всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Настина вярвам, че въпреки всичките ни добри намерения, за съжаление, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада. Ето причините:

Технологиите

Използването на съвременните технологии като „безплатни бавачки“ всъщност изобщо не излиза безплатно. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен момент. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с липсата им на концентрация, с липса на способности за търпение при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.

Шамарите и детският мозък

Една от автоматичните реакции на много родители към нежеланото поведение e пляскането. Често ни питат какво е становището ни по този въпрос.

Въпреки че сме горещи поддръжници на поставянето на граници и двамата сме категорично против шамарите. Физическото наказание е сложна и спорна тема и тук не можем да си позволим да я разискваме в дълбочина – трябва да се разгледа в множество контексти. Едно обаче е сигурно: отрицателните последици от физическото наказание са многобройни. Ние сме убедени, че пляскането е по-скоро контрапродуктивно и мнението ни се подкрепя от невробиологичните изследвания и специализираната литература. Когато желаем да градим изпълнени с уважение отношения с децата си и те да усвояват житейските ни уроци, когато желаем да насърчим оптималното им развитие, физическите наказания трябва да се избягват. Също така вярваме, че децата не трябва да страдат от никаква форма на насилие, особено от страна на онези, на които те разчитат най-вече за закрила.

Знаем, че има всякакви родители, всякакви деца и всякакви ситуации, изискващи дисциплиниране. И със сигурност разбираме, че гневът и разочарованието, ведно с желанието да вкарат децата си в правия път, кара някои родители да използват пляскането като дисциплинираща стратегия. Но изследователските данни категорично свидетелстват, че дори, когато родителите са любящи и подкрепящи, пляскането не само не помага за промяна на поведението в дългосрочен план, но има отрицателни последствия в ред отношения. Разбира се, има много други подходи, които са също толкова вредни. Изолирането за дълги периоди от време, различните форми на словесно или психическо насилие са все дисциплиниращи практики, чрез които родителите нараняват детето, без дори да са го докоснали с пръст.

Ето защо ние насърчаваме родителите да избягват всеки дисциплиниращ подход, който причинява болка, предизвиква страх или ужас. Най-малкото защото това е контрапродуктивно. Така вниманието на детето се пренасочва от собственото поведение и необходимостта за промяна към реакцията на родителя към това поведение. Което означава, че детето престава да мисли въобще за своите действия. То вече мисли за това, колко несправедлив и зъл е родителят, че му е причинил тази болка. Родителската реакция в такъв случай препятства постигането и на двете основни цели в дисциплинирането – промяната на проблемното поведение и изграждането на детския мозък, – защото бива елиминирана възможността детето да помисли за поведението си и да почувства здравословна вина или разкаяние.

 Друг важен проблем при пляскането е онова, което се случва с детето на физиологично и невробиологично ниво. Мозъкът интерпретира болката като заплаха. Така че, когато родителят причини физическа болка на детето, то се изправя пред един нерешим парадокс от биологично естество. Всички имаме вроден инстинкт, когато сме наранени или се страхуваме, да се обръщаме за закрила към онези, които се грижат за нас. Но когато родителят е източникът на болката и страха, мозъкът на детето е объркан. От една страна, детето чувства импулс да избяга от родителя, който му причинява болка. От друга, се стреми към него, за да търси сигурност. Така че, когато родителят стане източник на страх или болка, може да предизвика дезорганизация във функционирането на мозъка, тъй като за този парадокс няма решение. Ние наричаме това състояние „крайна форма на дезогранизирано привързване“. Стресовият хормон кортизол, освобождаващ се при подобно дезорганизирано вътрешно състояние, и повтарящите се преживявания на ярост и ужас могат да причинят дълготрайни негативни ефекти върху развитието на мозъка , тъй като кортизолът е токсичен за мозъка и възпрепятства нормалното развитие. Суровите и жестоки наказания могат да доведат до значителни промени в мозъка – сред които унищожаването на мозъчни връзки и дори мозъчни клетки.

Откъс от книгата „Дисциплина без драма“
д-р Даниел Сийгъл и д-р Тина Брайсън

Издателска къща Хермес 

Полезни съвети за успешна адаптация в детската градина

     статията е от сайта  purvite7.bg

Предстои детето ви да тръгне на детска градина или пък са минали вече няколко месеца, но то още не се чувства добре там. Всяка сутрин се измъчвате и вие, и то, когато трябва да тръгвате. Ето няколко лесни стъпки, които могат да ви помогнат за по-лесна адаптация към градината.

Синхронизирайте правилата

За да се адаптира по-добре детето, вкъщи трябва да се подкрепят същите правила, каквито го очакват в градината, а именно – да се подреждат играчките след игра, да се храни на масата, а не пред телевизора, да се поддържа ред.

Често самите родители са хаотични, нямат създадени навици и затова и децата стават такива. Детето много лесно ще научи, че едно е изискването към него в градината, друго вкъщи и съответно няма как да се очаква промяна в поведението. То винаги ще предпочита по-лесния вариант. Дори и към него да се поставят правила, то няма да ги спазва, ако вижда, че примерът, който дават родителите, е противоположен. Единственото, което бихте предизвикали, ако изведнъж започнете да му поставяте граници, е реакция на съпротива. То ще усеща, че родителите му не вярват истински в изреченото, че се създава двоен стандарт. Негативизмът ще се насочи не само към тях, но и към правилото. Затова поне половин година преди стартиране на детската градина мама вече не бива да върви сама и да прибира играчките и пантофите. Важно е детето да вижда как всеки си подрежда собствените вещи и че има еднакви последствия за всеки вкъщи, ако не се спазват правилата.


Упражнявайте раздяла

Започнете да се разделяте с детето първоначално за кратко, а след това за по-дълго време. Ако детето от раждането си е отглеждано само от майката, известно време преди да тръгне на градина трябва да започне да свиква с нейното отсъствие. Оптималният вариант е да бъде оставяно за няколко часа с друг близък човек, но ако нямате на кого да го оставите, може да се възползвате от услугите на детски парти центрове. Първоначално присъствайте на заниманията му, постепенно излизайте за половин-един час, докато то свикне с факта, че дори и да ви няма за известно време, бързо ще се върнете и никога няма да го изоставите. Изпращайки го на детска градина, тръгвайте без да вдигате много шум – все едно, че е нещо не кой знае какво. Забавянето подхранва надеждата, че няма да тръгнете.

Създайте си ритуал за сбогуване

Ритуалите действат успокоително (дори на възрастните), тъй като многократното повторение ги превръща в познати и сигурни неща. Това може да е специална целувка, помахване, жест, който е таен и само ваш.

 

Поддържайте позната обстановка

Mесец преди тръгване правете редовни обиколки в двора на градината или около нея. Помолете персонала да ви допусне да се разходите в сградата за няколко минути преди първия ден.

Ролята на „преходния обект”

Нека през първите дни детето да взема със себе си любимата играчка, чието присъствие да го успокоява. В случай, че в градината не разрешават да се внася такава, може да му пъхнете в джобчето кърпичка, която да ухае на вас – вместо да я парфюмирате, просто я носете известно време в себе си или я сложете под възглавницата си за няколко нощи. Когато има нужда от вас, детето може да си я гушне, да ви усети и чисто символично вие ще бъдете винаги с него.

Не отстъпвайте

Веднъж щом го заведете до входа на градината, не се изкушавайте да го вземете след десет минути. Дори и след като влезе, а вие обикаляте нервно наоколо и чувате, че продължава да плаче, не се поддавайте на паниката. Веднъж постигнало успеха да ви разколебае, гарантирано е, че ще опитва винаги и така успокояването му от страна на персонала става още по-трудно.

Спокойствие и позитивизъм

Важно е все пак да имате доверие в учителите, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специален подбор, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство и непрекъснатото разпитване за начина, по който се грижат за детето ви, само доказва неспособността ви да се доверите и да предадете контрола върху него в ръцете на друг значим възрастен.