7 НАЧИНA ДА ГОВОРИМ С ДЕТЕТО ТАКА, ЧЕ ДА НИ РАЗБЕРЕ

Кои са най-честите причини за неразбиране

Децата и тийнейджърите нямат страховете на родителите си. Те съществуват тук и сега и всичко за тях е в настоящето. Децата нямат идея за опасност и смърт (което само по себе си не е лошо) и никое дете не вярва, че с него може да се случи инцидент. От това произтича и детската самоувереност и дори лекомислие, от което родителите често силно се притесняват.
Детското мислене е свързано с конкретни и практически неща от ежедневието, абстрактните разбирания и житейски истини те започват да осъзнават едва в по-горните класове. Затова и нашите страхове, изисквания, условия са непонятни за тях и от това произтичат най-основните недоразумения и неразбирателства. Това е и основната причина, поради която децата често възприемат родителските съвети и принципи равнодушно или с досада. Дори понякога да изглежда, че те разбират и се съгласяват с всичко, на практика се оказва, че то е отлетяло още в мига, в който е изречено.

Ако искате детето да разбере какво се опитвате да му кажете трябва да го кажете на неговия език.

Затовa:

1. Обяснявайте нагледно и образно

За децата е важно са видят и пипнат, за да разберат и запомнят. Детското възприятие се осъществява на две нива – физическо (сетивно) и емоционално. Затова трябва да се представят образи, които да предизвикат неговите възприятия на емоционално и физическо ниво. Това е далеч по-полезно, както за малките деца, така и за по-големите, вместо дългите речи с много думи. Ако успеете да влезете с думите си в детското подсъзнание, те никога няма да бъдат забравени.

2. Играйте

Играта е най-добрият начин да предадете на детето определена информация. Чрез играта тази информация остава в детската памет трайно и стабилно. В първите години от живота на детето е много важно всеки урок да бъде преподаден под формата на игра. При по-големите вече могат да се използват по-креативни и „закачливи“ обяснения.
За децата игрите са като дишането и движенията – ходене, скачане, тичане. Затова докато играе с детето си, всеки родител може да предаде, а то да възприеме всякаква информация, съвет и поука без вътрешна съпротива, защото по време на игра вие сте партньори на равни начала, а това е основата на доверие и партньорство.

3. Разказвайте приказки

Един от най-добрите начини да предадете знания и полезни съвети на децата си е чрез приказките. Ситуациите от приказките често могат да се отъждествят с такива от реалния живот и това е сигурен начин, че детето ще разбере и запомни всички поуки.

4. Уроци между другото

Всичко, което трябва да се учи по задължение предизвиква съпротива, а понякога дори отвращение, дори да е интересно. За да се случва това безпроблемно е необходимо да се предизвика детското любопитство, а от там ще дойде и желанието за учене. Важно е да не го притискате и да създадете интерес.
Ако просто седнете срещу детето и му четете нещо с часове, най-вероятно ще забележите, че то гледа през прозореца или в тавана, или си драска по тетрадката – това са ясни признаци, че то дори не ви слуша и отдавна не е в една стая с вас.
Когато предприемате подобни „лекции“ трябва да сте убедени, че:

  • сте добър оратор с дар слово, на което околните рядко устояват;
  • усещате постоянен интерес у детето към това, което говорите.

Въпреки това, не забравяйте – колкото по-ясно, лаконично и образно говорите с детето, толкова повечето ще запомни.

5. Покажете му как е правилно да се направи

Ако искате детето ви да расте и да се развива правилно, научете го как да отстоява своето мнение и как да противостои на чуждото. Научете го, че сляпото следване на готови формули, етикети и правила са по-скоро ограничаващи, отколкото необходими. Важно е детето да се научи да мисли със собствената си глава, при това в конкретната ситуация, а не след нея. Така то ще свикне да мисли за действията си, а не как да се справя с последствията от тях.

6. Коварните „не“-та

  • опитвайте се да изключвате от речта си отрицателната частица „не“ и думи започващи с нея;
  • избягвайте риторични въпроси, особено ако сте в лошо настроение;
  • бъдете много внимателни с иронични забележки и намеци, особено ако детето ви е вече тийнейджър;
  • вашата реч трябва да е положителна и добронамерена.

7. Повтаряйте, но под различна форма

Всяка нова информация попада в детската глава и живее там най-много три дни, след което или бива забравена, или попада в дългосрочната памет, т.е. ще бъде запомнена за дълго време или дори завинаги.

Информацията попада в дългосрочната памет, когато:

  • носи силна и ярка емоция;
  • човек се връща към нея многократно и мозъкът свиква с мисълта, че това е важно и полезно.

Най-добре е веднъж подадена информация да бъде повторена в рамките на три дни, след седмици и след месец. Повторението трябва да се направи под различни форми и начини, колкото по-интересни, толкова по-добре ще бъде запомнена. Винаги е препоръчително да се върви от по-прости към по-сложни неща.

Детето расте, но правилата остават, те се допълват и разширяват постоянно и това е пътят на разбирането и усвояването на нови знания и умения.

 

 Източник: http://purvite7.bg/

Защо да четем на децата?

Mother and child reading a book together

снимка: freepik

Превод: София Вълнеева, логопед

Автор: Франсин Ферлан, ерготерапевт и почетен професор в Медицинския факултет  на Монреалския университет

1. За да стимулираме сетивата им – детето гледа, докосва и слуша едновременно. Четенето стимулира неговия слух и зрение чрез връзката картинка/дума.

2. За да развиваме фината моторика на детето – малкото дете първоначално започва с дъвкане и мачкане на книгите, след  това се научава да разгръща страниците им, постепенно координира движенията на окото и ръката си.

3. За да развием капацитета на детето да слуша – способността да се задържа вниманието  е добра предпоставка за всяко бъдещо обучение.

4. За да развием  любопитството у детето – четенето е благоприятно за развиване на уменията за търсене  и откривателство още от най-ранна възраст (разглеждайки книжки с картинки), както и за научаване на нови неща.

5. За да осигурим на детето взаимодействие с възрастния – четенето  е ситуация, осигуряваща спокойствие, ситуация, в която възрастният (родителят) посвещава време на детето и засилва усещането му за значимост.

6. За развитие на езиковите способности на детето и за обогатяване на речника  му – богатството на речника на едно дете е една от предпоставките за училищния му успех.

7. За овладяване на умението за разбиране на слухово възприети текстове – запознаването на децата възможно най-рано със структурата на една история (начало, приключения, край, наличие на логически и времеви връзки, съгласуне на времена) ще  им даде възможност да разкажат за своите собствени преживявания по логичен и хронологичен начин.

8. За подпомагане на тяхното ограмотяване  – запознаването от ранна възраст на децата с книгите, ще им помогне в овладяването на четенето и писането, тъй като те разбират, че напечатаните в книгите думи, са същите онези, които изричаме говорейки.

9. За развитие на тяхното въображение и креативност
 – креативното дете се справя по-лесно  с непредвидените ситуации, в които го поставя животът.

10. За да развием себепознанието у децата – приказките позволяват на децата да се срещнат със своите емоции, да ги разбират, да ги назовават. Детето се идентифицира с героите и осъзнава, че те изпитват същите емоции като него (радост, гняв, ревност, страх…). По този начин  детето се чувства нормално, то преработва факта, че емоциите му, фантазиите му не са чудовищни. Когато накрая героят победи, това е също победа за детето, което се е идентифицирало. Приказките помагат за намаляване на детските страхове.

Трудните деца

Изграждането на характера и ценностната система на човек започва от най-ранна възраст.

Първата общност, в която попада детето е детската градина. Там всяко дете се учи да общува, да приема другите деца, да се съобразява с тях.

снимка: freepik.com

В детската гадина децата са поставени в нова ситуация, различна от семейната среда. Учителят е възрастният, който се грижи да създаде условия децата да се чувстват спокойни и обичани.

Но не винаги се получава така, че всички деца да приемат новата среда. Всъщност има такива деца, които и в семейството и в детската градина трудно могат да бъдат научени да спазват основни норми на поведение и правила.

Това са така наречените трудни деца. Трудните деца не са лоши деца, а такива,с  които родителите и учителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им.

Много често обаче именно тези деца – твърдоглави, волеви,енергични и инатливи порастват, за да станат лидери в различни области на живота.

Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важно е да не се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности.

Андрю Фулър забелязва в своята практика известна повтаряемост в типа деца и техните поведенчески проблеми. Така той класифицира шест типа проблемни деца: манипулатори, дипломати, спорещи, състезатели, смелчаци и тихи бунтари. В зависимост от категорията, в която попадат, децата изискват различно отношение и методи на въздействие.

Манипулатори: тези деца въртят възрастните на малкия си пръст. Имат нужда да са в центъра на вниманието и да са най- добри във всичко. Бързо нагаждат поведението си според ситуацията, като изхождат от позицията, че целта оправдава средствата. В някои случаи тормозят другите деца, но се стремят да изглеждат невинни пред възрастните.

Дипломати: тези деца са необикновено умни и много изобретателни. Очароват другите с веселия си нрав, но не знаят кога да спрат. Никога не се признават за победени.

Спорещи: тези деца са ревностни застъпници на справедливостта и равенството. Те са енергични и решителни деца с дар слово-смъртоносна комбинация. Могат да превърнат живота ви в непрестанен спор за това кой е получил най-голямото парче и дали това е честно.Ако ги накарате да свършат нещо, ще трябва да се готвите за отпор и дискусия.

 Състезателите: за тях победата е най-важна. Готови са да направят всичко, но не и да отстъпят. Държат на своето, дори когато е против собствените им интереси.

   Смелчаците: тези деца са любители на силните усещания и обожават предизвикателствата. Познават се от далеч – често накуцват или са бинтовани. Не умеят да премерват рисковете, които поемат. Обикновено са много добри по сърце и изобщо нямат намерение да ви тревожат. Отглеждането им е като екстремен спорт.

Тихите бунтари: те са трудни за разбиране, потайни и неорганизирани. Вбесяват възрастните с безучастието и мълчанието си. Те често се затварят в себе си. Тези деца са много умни и извънредно чувствителни.

Независимо към кой тип спадат, всички деца имат нужда от сигурността, че са обичани в семейството си, разнообразна група от приятели, възрастен извън семейството, с когото да се разбират.

Това са условия за да развиват устойчивост.

Според Алисън Шейфър всяко човешко същество има четири основни потребности:

  • да се чувствам свързан: трябва да знам, че съм приеман и принадлежа някъде;
  • да се чувствам съществен: трябва да знам, че приносът ми е от значение;
  • да се чувствам смел : трябва да вярвам, че мога да посрещна каквото дойде;
  • да се чувствам способен: трябва да знам, че притежавам уменията и мога да се справя.

Един от начините да се справим с поведението на трудните деца е да приложим методът „Дисциплина чрез сътрудничество“/ Линда Алберт /.

Дисциплината чрез сътрудничество, като практическа и позитивна програма, използва за справяне с лошото поведение подхода „ръкуване“. По-просто казано този метод показва на учителите как да работят ръка за ръка с учениците и родителите. Чрез сътрудничество могат да се постигнат две неща:

  1. Класната стая/занималнята/ става приятно място, където се преподава и учи;
  2. Учениците повишават самооценката си, което е важна предпоставка както за добро поведение, така и за академични постижения.

Тази тема е широкообхватна и може много да се говори по нея. Най- важното е да се намери точния подход към всяко дете, за да може да расте пълноценно. И ако родителите и учителите успеят да отгледат и възпитат децата правилно и с много обич, то това ще бъде предпоставка за наличието на европейски граждани, които ще зачитат човешкото достойнство, както и върховенството на закона, ще могат да живеят свободно в условията на демокрация и равенство.

И така…Европа, в която вярвам, е тази, която се грижи за децата си и за тяхната ценностна система, тази , която не отхвърля трудните деца, а търси най-добрите начини да се справи с характера им и проявите на лошо поведение. Защото може би тези „трудни“деца ще бъдат в бъдеще едни от най-значимите личности на Европа.

Комисия за „Работа с родители“
към 39 ДГ „ Пролет“