Author: Ivona Georgieva

Изграждането на характера и ценностната система на човек започва от най-ранна възраст.

Първата общност, в която попада детето е детската градина. Там всяко дете се учи да общува, да приема другите деца, да се съобразява с тях.

снимка: freepik.com

В детската гадина децата са поставени в нова ситуация, различна от семейната среда. Учителят е възрастният, който се грижи да създаде условия децата да се чувстват спокойни и обичани.

Но не винаги се получава така, че всички деца да приемат новата среда. Всъщност има такива деца, които и в семейството и в детската градина трудно могат да бъдат научени да спазват основни норми на поведение и правила.

Това са така наречените трудни деца. Трудните деца не са лоши деца, а такива,с  които родителите и учителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им.

Много често обаче именно тези деца – твърдоглави, волеви,енергични и инатливи порастват, за да станат лидери в различни области на живота.

Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важно е да не се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности.

Андрю Фулър забелязва в своята практика известна повтаряемост в типа деца и техните поведенчески проблеми. Така той класифицира шест типа проблемни деца: манипулатори, дипломати, спорещи, състезатели, смелчаци и тихи бунтари. В зависимост от категорията, в която попадат, децата изискват различно отношение и методи на въздействие.

Манипулатори: тези деца въртят възрастните на малкия си пръст. Имат нужда да са в центъра на вниманието и да са най- добри във всичко. Бързо нагаждат поведението си според ситуацията, като изхождат от позицията, че целта оправдава средствата. В някои случаи тормозят другите деца, но се стремят да изглеждат невинни пред възрастните.

Дипломати: тези деца са необикновено умни и много изобретателни. Очароват другите с веселия си нрав, но не знаят кога да спрат. Никога не се признават за победени.

Спорещи: тези деца са ревностни застъпници на справедливостта и равенството. Те са енергични и решителни деца с дар слово-смъртоносна комбинация. Могат да превърнат живота ви в непрестанен спор за това кой е получил най-голямото парче и дали това е честно.Ако ги накарате да свършат нещо, ще трябва да се готвите за отпор и дискусия.

 Състезателите: за тях победата е най-важна. Готови са да направят всичко, но не и да отстъпят. Държат на своето, дори когато е против собствените им интереси.

   Смелчаците: тези деца са любители на силните усещания и обожават предизвикателствата. Познават се от далеч – често накуцват или са бинтовани. Не умеят да премерват рисковете, които поемат. Обикновено са много добри по сърце и изобщо нямат намерение да ви тревожат. Отглеждането им е като екстремен спорт.

Тихите бунтари: те са трудни за разбиране, потайни и неорганизирани. Вбесяват възрастните с безучастието и мълчанието си. Те често се затварят в себе си. Тези деца са много умни и извънредно чувствителни.

Независимо към кой тип спадат, всички деца имат нужда от сигурността, че са обичани в семейството си, разнообразна група от приятели, възрастен извън семейството, с когото да се разбират.

Това са условия за да развиват устойчивост.

Според Алисън Шейфър всяко човешко същество има четири основни потребности:

• да се чувствам свързан: трябва да знам, че съм приеман и принадлежа някъде;
• да се чувствам съществен: трябва да знам, че приносът ми е от значение;
• да се чувствам смел : трябва да вярвам, че мога да посрещна каквото дойде;
• да се чувствам способен: трябва да знам, че притежавам уменията и мога да се справя.

Един от начините да се справим с поведението на трудните деца е да приложим методът „Дисциплина чрез сътрудничество“/ Линда Алберт /.

Дисциплината чрез сътрудничество, като практическа и позитивна програма, използва за справяне с лошото поведение подхода „ръкуване“. По-просто казано този метод показва на учителите как да работят ръка за ръка с учениците и родителите. Чрез сътрудничество могат да се постигнат две неща:

1. Класната стая/занималнята/ става приятно място, където се преподава и учи;
2. Учениците повишават самооценката си, което е важна предпоставка както за добро поведение, така и за академични постижения.

Тази тема е широкообхватна и може много да се говори по нея. Най- важното е да се намери точния подход към всяко дете, за да може да расте пълноценно. И ако родителите и учителите успеят да отгледат и възпитат децата правилно и с много обич, то това ще бъде предпоставка за наличието на европейски граждани, които ще зачитат човешкото достойнство, както и върховенството на закона, ще могат да живеят свободно в условията на демокрация и равенство.

И така…Европа, в която вярвам, е тази, която се грижи за децата си и за тяхната ценностна система, тази , която не отхвърля трудните деца, а търси най-добрите начини да се справи с характера им и проявите на лошо поведение. Защото може би тези „трудни“деца ще бъдат в бъдеще едни от най-значимите личности на Европа.

Комисия за „Работа с родители“
към 39 ДГ „ Пролет“

Понякога по време на консултация се налага да обяснявам на родителите защо играта е важна за децата. Първоначално те са учудени, когато влязат в кабинета и видят толкова много играчки. След това се учудват, че терапията, особено с малките деца, протича изцяло в игрова форма. От друга страна, по време на тези консултации, на мен също ми правят впечатление няколко неща:
– някои родители смятат, че давайки на детето играчка и казвайки му: „Поиграй си!“, са свършили необходимото;
– някои родители смятат, че купуването на играчки е ненужно, защото детето има таблет или смартфон;
– някои родители не знаят какви играчки да купят на детето си.
Истината е, че Нейно Величество Играта е нещо, което е жизнено необходимо за правилното детско развитие.  В зависимост от вида на играта децата се научават на много ценни умения – развиват мисленето си, вниманието си, паметта си, фината си моторика, креативността си, координацията око-ръка, усъвършенстват математическите си знания, развиват езиковите си умения, научават се да спазват правила, да изчакват реда си, да губят.
Това, което съветвам родителите, дошли в моя кабинет, е следното:
√ Играйте с децата си – забавлявайте се заедно с тях. Не оставяйте детето само да разучава новата играчка. Покажете му я, обяснете му как се играе с нея, след това играйте заедно.
√ Купувайте на детето си от типа образователни играчки. Няма нужда да се прави колекция от плюшени играчки у дома, те хем трудно се поддържат от хигиенна гледна точка, хем не предлагат нужното на детето. Избирайте съответстващи за възрастта на детето – форми за вгнездяване, пъзели, конструктори, дървени играчки, настолни игри. Консултирайте се с продавачите в магазина, ако не сте сигурни какво да изберете.
√ Не купувайте наведнъж много играчки – играйте с една играчка, докато му омръзне на детето и  след това я приберете. Извадете нова и играйте с нея. После приберете и нея и извадете друга. С една играчка могат да се организират няколко на брой игри, въпрос на въображение е. Когато детето е забравило прибраната играчка, пак я извадете и я използвайте.
√ Не купувайте излишно скъпи играчки. Отново е въпрос на въображение да предложите на детето си наглед проста игра, но достатъчно забавна и образователна.
√ Не използвайте таблети, компютри и смартфони като заместители на истинските играчки, които можеш да вземеш в ръцете си и да манипулираш с тях.
√ Играйте честно с детето си, не го оставяйте винаги да побеждава. Така израства дете, което не умее да губи и се превръща във възрастен, който не умее да губи. Играта е чудесно средство да се научи човек от ранна възраст, че в живота има както победи, така и загуби.
√ Не скъпете похвалите си, докато играете: “Браво!”, “Чудесно се справи!”, “Продължавай така!” и др.
√ Не използвайте като извинение пред себе си думите: „По цял ден съм на работа, нямам време да играя с детето.“ Времето наистина не достига на никого от нас, но при добра организация е възможно да бъдат осигурени моменти за съвместна игра.
√ Опитайте се да осигурите игри, които могат да се играят от цялото семейство. Наистина са много забавни и сплотяващи тези игрови моменти.
След като обобщих моите мисли, реших да попитам няколко деца от кабинета ми: “Защо играта е важна за децата?”. Ето техните отговори:

Б., 7 г. – Защото се учиш.
К., 8 г. – Защото децата се уморяват в училище и защото игрите са забавни.
Б., 5 г. – Защото е весело и защото ще стана умен.
Н., 9 г. – Защото децата се забавляват и защото така научават нови неща.
А., 5 г. – Защото, ако детето си е написало домашната, ще получи “Браво!” или стикери. (така е в кабинета, да).
М., 10 г. – Защото това е ценно време и когато пораснат, няма да имат време за игра.

Толкова мъдри отговори, синтезирали цялата истина! Използвайте това ценно време и помогнете на децата си да се забавляват, да отпочиват, да учат, да стават по-умни – играйте с тях!

Автор – логопед София Вълнеева статията е взета от сайта logopedia-bg.com