Изграждането на характера и ценностната система на човек започва от най-ранна възраст.
Първата общност, в която попада детето е детската градина. Там всяко дете се учи да общува, да приема другите деца, да се съобразява с тях.
снимка: freepik.com
В детската гадина децата са поставени в нова ситуация, различна от семейната среда. Учителят е възрастният, който се грижи да създаде условия децата да се чувстват спокойни и обичани.
Но не винаги се получава така, че всички деца да приемат новата среда. Всъщност има такива деца, които и в семейството и в детската градина трудно могат да бъдат научени да спазват основни норми на поведение и правила.
Това са така наречените трудни деца. Трудните деца не са лоши деца, а такива,с които родителите и учителите срещат повече затруднения в общуването и контрола над поведението им.
Много често обаче именно тези деца – твърдоглави, волеви,енергични и инатливи порастват, за да станат лидери в различни области на живота.
Ето защо е толкова важно да им се наложат нужните ограничения, за да се спре саморазрушителното им поведение, да се тушират недостатъците им и да се развие потенциалът им. Важно е да не се пречупи духът на децата, а да се канализира огромната им енергия в конструктивни дейности.
Андрю Фулър забелязва в своята практика известна повтаряемост в типа деца и техните поведенчески проблеми. Така той класифицира шест типа проблемни деца: манипулатори, дипломати, спорещи, състезатели, смелчаци и тихи бунтари. В зависимост от категорията, в която попадат, децата изискват различно отношение и методи на въздействие.
Манипулатори: тези деца въртят възрастните на малкия си пръст. Имат нужда да са в центъра на вниманието и да са най- добри във всичко. Бързо нагаждат поведението си според ситуацията, като изхождат от позицията, че целта оправдава средствата. В някои случаи тормозят другите деца, но се стремят да изглеждат невинни пред възрастните.
Дипломати: тези деца са необикновено умни и много изобретателни. Очароват другите с веселия си нрав, но не знаят кога да спрат. Никога не се признават за победени.
Спорещи: тези деца са ревностни застъпници на справедливостта и равенството. Те са енергични и решителни деца с дар слово-смъртоносна комбинация. Могат да превърнат живота ви в непрестанен спор за това кой е получил най-голямото парче и дали това е честно.Ако ги накарате да свършат нещо, ще трябва да се готвите за отпор и дискусия.
Състезателите: за тях победата е най-важна. Готови са да направят всичко, но не и да отстъпят. Държат на своето, дори когато е против собствените им интереси.
Смелчаците: тези деца са любители на силните усещания и обожават предизвикателствата. Познават се от далеч – често накуцват или са бинтовани. Не умеят да премерват рисковете, които поемат. Обикновено са много добри по сърце и изобщо нямат намерение да ви тревожат. Отглеждането им е като екстремен спорт.
Тихите бунтари: те са трудни за разбиране, потайни и неорганизирани. Вбесяват възрастните с безучастието и мълчанието си. Те често се затварят в себе си. Тези деца са много умни и извънредно чувствителни.
Независимо към кой тип спадат, всички деца имат нужда от сигурността, че са обичани в семейството си, разнообразна група от приятели, възрастен извън семейството, с когото да се разбират.
Това са условия за да развиват устойчивост.
Според Алисън Шейфър всяко човешко същество има четири основни потребности:
- да се чувствам свързан: трябва да знам, че съм приеман и принадлежа някъде;
- да се чувствам съществен: трябва да знам, че приносът ми е от значение;
- да се чувствам смел : трябва да вярвам, че мога да посрещна каквото дойде;
- да се чувствам способен: трябва да знам, че притежавам уменията и мога да се справя.
Един от начините да се справим с поведението на трудните деца е да приложим методът „Дисциплина чрез сътрудничество“/ Линда Алберт /.
Дисциплината чрез сътрудничество, като практическа и позитивна програма, използва за справяне с лошото поведение подхода „ръкуване“. По-просто казано този метод показва на учителите как да работят ръка за ръка с учениците и родителите. Чрез сътрудничество могат да се постигнат две неща:
- Класната стая/занималнята/ става приятно място, където се преподава и учи;
- Учениците повишават самооценката си, което е важна предпоставка както за добро поведение, така и за академични постижения.
Тази тема е широкообхватна и може много да се говори по нея. Най- важното е да се намери точния подход към всяко дете, за да може да расте пълноценно. И ако родителите и учителите успеят да отгледат и възпитат децата правилно и с много обич, то това ще бъде предпоставка за наличието на европейски граждани, които ще зачитат човешкото достойнство, както и върховенството на закона, ще могат да живеят свободно в условията на демокрация и равенство.
И така…Европа, в която вярвам, е тази, която се грижи за децата си и за тяхната ценностна система, тази , която не отхвърля трудните деца, а търси най-добрите начини да се справи с характера им и проявите на лошо поведение. Защото може би тези „трудни“деца ще бъдат в бъдеще едни от най-значимите личности на Европа.
Комисия за „Работа с родители“
към 39 ДГ „ Пролет“