Провокативното поведение представлява опасност за здравето и безопасността на децата. Също така то може да пречи на социалното, емоционалното и интелектуално развитие. Всички сме се сблъсквали с провокативно поведение при децата дори на обществени места: плюене, бой, тичане, хвърляне на неща, отказ да се спазват правила, крещене или говорене през цялото време. Ако сте родител е добре да сте наясно, че някои от тези поведения като викане или отказът да се подчинява на правилата, стават провокативни само когато се проявяват много често и засягат безопасността, здравето, растежа и развитието на детето. Първо трябва да видите дали детето е болно, жадно или уморено. То се държи в много ситуации провокативно, за да задоволи собствените си физически нужди. Едно дете се държи провокативно, за да: – търси внимание от едно лице или група (Напр.: Ана иска да играе с майка си, но тя говори по телефона. Ана рита майка си, за да и обърне внимание.). – избегне човек от групата (Напр. Андрей не харесва братовчедите си, когато те го посещават, той вика и крещи.). – избегне неприятна дейност ( Напр. Алина не иска да отиде при зъболекаря. Когато времето за отиване идва, тя започва да се чеше многократно). – участва в приятна дейност (Напр. Матей иска да играе в пясъка, но няма достатъчно място за него.Той започва да щипе някои деца до него.). – получи желания обект ( Напр. Ирина иска да яде шоколад, но шоколадът е в шкафа. Тя започва да блъска собствената си глава в шкафа). – избегне омразен обект (Напр. Майката на Дари е направила пържола за вечеря. Дари не иска да я яде, така че започва да рита масата.). Понякога поведението им може да е опит за намаляване на нежелани усещания и повдението да е за целите на комфорта Когато срещнете дете с някои провокативни поведения, най-добрият начин да се реагира е да започнете дневник, в който да опишете тези поведения. Веднага, щом детето спре да показва провокативно поведение е много важно да напишете в дневника какво точно се е случило. Можете да помолите всички заинтересовани да продължат да пишат в дневника, когато сте родител и не сте с детето във всеки момент. Опитайте се да направите това в продължение на една седмица. Следващите стъпки могат да помогнат да регистрирате и да изследвате поведението на детето. Стъпка 1 е да опишете поведението и да отбележите: – Време, място и кой е замесен. – Колко често показва поведението. – Поведението е към……. – Колко опасно е това поведение. Стъпка 2 е да опишете какво се е случило преди провокативното поведение. Разбирането на това какво причинява това поведение може да ви помогне да предотвратите някои подобни ситуации в бъдеще. Опитайте се да обмислите ситуацията, преди да се появи този проблем. Някои деца реагират на много малки промени. Стъпка 3 е да опишете какво се е случило след провокативното поведение. С оглед на това, което се е случило, веднага след това поведение и начина, по който детето реагира, е много важно: – Получи ли то това, което искаше? – Кой е бил в непосредствена близост до детето? – Детето беше ли игнорирано ? Какви стратегии бяха използвани, за да се спре провокативното поведение? – Използваните стратегии доведоха ли до коригиране на поведението? – Използваните стратегии не доведоха ли до поведенчески корекции? За много деца, последствията от техните действия влияят на начина, по който действат отново. В края на седмицата на водене на дневника направете преглед на събраните информации и се опитайте в бъдеще да задоволите техните физически, социални и емоционални нужди, за да се намалят тази провокативни поведения. Примерни стратегии: Установете рутина за храна, сън и хигиена. – Помогнете на детето да открие нови начини за удовлетворяване на нуждите си, без да пречи на останалите. – Прекарвайте “качествено време” – Алтернативно предложение: Когато детето проявява провокативно поведение, за да получи един обект, необходим за извършване на дейност, то е добре да му предложите друг вариант. – Подгответе детето за неприятни дейности. Много деца и тийнейджъри ще проявят провокативно поведение, за да избегнат такива дейности, като почистване на стаята. Понякога е полезно да планирате приятна дейност след неприятна такава. Важно е да не се отказваме, но и да не капитулираме пред умората , а да се погрижим също и за себе си ако усетим, че ресурсите ни се изчерпват. Автори на информацията : Клаудия Даниела Мъчука, Юлия Бълуцою, Раду Кътълин, Пуркару, Михаела Елена Филип, EOSIAC &ORGANIZATIA SALVATI COPIII – FILIALA DOLJ, 2013
