Неприемливо поведение при децата. Какво означава това?

Автор: Цветалина Йосифова
психолог – психотерапевт, специализант клинична психология, Фондация Карин дом Варна

статията е взета от сайта purvite7.bg

Напоследък все по-често срещаме употребата на термина „неприемливо поведение”. Какво означава това? Неприемливото за едни си е съвсем приемливо за други. Когато става дума за децата, обаче, ние възрастните приемаме нашите разбирания и социални норми за „приемливи”, а тези, детските, които не разбираме-за неприемливи. Какво точно имам предвид: от разговорите с родители, учители и други специалисти може да обобщим, че под този термин най-често се разбира следното:

-прояви свързани с областта на тялото – хапе, щипе, блъска, отказва храна, удря себе си или другите, самонаранява се, може да се наблюдават прояви на нощни/дневни изпускания при изградени хигиенни навици или пък задръжка и др.

-прояви, по време на дейности-предимно по време на занимания- отказва да се занимава целенасочено, не изпълнява инструкциите, проявява опозиционност, разсейва се, пречи, не участва, не слуша,” нарушава дисциплината”, разхвърля, не подрежда и др.

-прояви, касаещи контакта с околните /деца и възрастни/ -предимно по време на игра и свободни занимания- блъска ги, взема играчки или не ги дава, удря децата, липсва на желание /или е засилено / и адекватни умения за общуване и взаимодействие и др.

-прояви, които детето е заучило като начин на изразяване и поведение, свързани с възпитанието и семейния модел: „Удрят ли те-удряй“, „Ще си правя каквото искам“, „Привличам внимание….“ , „Решавам проблема с бой“, „Правото на по-силния” и т.н.

Не можем да останем безучастни към всичко това и много често то провокира и в нас твърде силни емоции: „изнервя ме”, „вбесява ме”, „ не разбирам защо го прави”, „не води до нищо добро”, „как може да наранява себе си и другите”, „не разбира ни от добро, ни от лошо”, „чувствам се: безсилна, ядосана, срамувам се, виновна, обидена, уплашена, притеснена.” и т.н.

А как ли се чувства детето?

Може би точно по същия начин: неразбрано, ядосано, обидено, уплашено, безсилно.

За да можем да му помогнем да се справи трябва първо да си отговорим на въпроса „Защо прави това?

Да го наблюдаваме внимателно, защото после възникват и въпросите кога, къде и как най-често го прави? А също и защо, кога, къде и как НЕ го прави!

Казано накратко –нашата първа задача е да разберем функцията на детското поведение. Какво означава то? – срещу нас лично ли е насочено или е сигнал за помощ? /така, както е симптома за болестта/ . Сърдим ли се на будилника, който звъни, за да ни събуди? Ядосваме ли се на светофара като светне червено?

Всички знаем от опит, че за да се проведе ефикасно лечение лекаря първо търси причината, после се прави антибиограма и чак тогава се избира ефективния антибиотик.

По същия начин и на нас ни е нужно „разкодиране на сигнала“ –намиране на причините защо детето прави това, а после и „антибиограма“ на поведението, за да определим „лечението“.

Какво трябва да знаем предварително:

-особеностите на психичните процеси /възприятия, внимание, памет, мислене/интелект, емоции/. В различната детска възраст те имат различни характеристики и ние трябва да ги познаваме или да се обърнем към някой специалист, който ги познава. Защото несъобразяването с тях /например завишаването на изискванията/ много лесно може да предизвиква подобно защитно поведение от децата.

-възрастовите особености –на различна възраст децата преминават през различни преживявания. Имат си своите „психологични задачи”, свързани с израстването, с които трябва да се справят. Пубертета е една от тях, но съвсем не е първата детска криза -всички сме чували за „кризата на ината”, „кризата на първокласника”. Поведението и отношението на възрастните може да подпомогне детето в справянето, но и да я задълбочи, ако не отговаря на детските потребности.

-специфика на състоянието на детето – ние терапевтите не работим с диагнози, работим с потребностите на децата. Но и за нас е нужна добра психодиагностика, за да сме максимално полезни на децата и семействата. Тя ни помага да се съобразим с индивидуалните и специфични трудности на детето, да открием ресурсите и силните му страни, както и очакваните рискове и възможности.

За специалистите синдромите на хиперактивност, на аутизъм, умствено изоставане и т.н. не са етикети, а насоки за работа. Всяко едно състояние си носи своите характеристики като поведенчески прояви, но и като подходяща, съответна терапевтична интервенция и насоки за работа.

-индивидуални особености на детето и семейството – личния подход, спечеленото доверие на родителите, доброжелателно отношение и познаването на индивидуалните особености на детето са безспорни фактори, които няма да коментираме.

Ако сме намерили отговора на функцията на детското „неприемливо” поведение и сме взели горните обстоятелства впредвид много по-лесно ще определим каква трябва да бъде нашата интервенцията и корекцията на това поведение.

Корекция на неприемливото поведение:

1.Овладейте себе си! Бъдете добронамерени!

-Физическо блокиране, задържане, ограничаване на двигателната възбуда/=поставяне на граница „до тук“./

-Силна прегръдка или погалване по гърба, задържане с ръка на рамото или др.

-Без критикуващ коментар и без емоционална или морална оценка !

-Може да е придружено с кратка фраза „Не позволявам да удряш“, „Край“ , „Спокойно …“.

-Не казваме „лош си“, а „постъпката ти е лоша“

-Въздържайте се от изречения-инструкции, които започват с „Не….“.. Те предварително настройват детето към упорство особено около 3 год. ” Опитайте се да преформулирате изречениятя си.

-Принципа е „Тук и сега”-нашата реакция трябва да е непосредствена, веднага, в ситуацията, а не след време. Децата живеят в настоящето.

2. Вербализиране на емоцията – да покажем, че разбираме поведението и чувствата на детето: -„Искаш …. …, затова……….. ? “/ „Искаш играчката му, затова го блъсна ли?“ /,

„Ядосан ли си ?“, „Сърдиш се защото…“

3. Даване на „правилен “ модел и алтернативен вариант :

-„Ако искаш… изчакай /попитай/ помоли….. “ и т.н.

-„Ако не искаш……може да…………или да…. .“

(Даване на набор от различни приемливи модели, от които детето да си избере)

-Насърчаване да опита „новия“ социално-желан модел /може с помощ/ и похвали при опит !

Превенция на неприемливо поведение:

Наблюдавайте детето и реагирайте по възможност преди него, като му припомните как постъпваме преди да се разрази конфликтната ситуация или

-при случайна, положителна проява го похвалете !!!

-Не чакайте нежелана проява, за да пристъпите към корекция.

Създавайте ситуации, в които да може да се прояви положително и го хвалете!

-Изграждайте на нов образ на детето и нова идентификация.“Аз съм такъв, за какъвто ме мислиш/говориш/“ !

-Положителната подкрепа е по-силен мотиватор от отрицателната

-Ново поведение се изгражда по-лесно, отколкото да се коригира вече затвърдено.

-Да уважаваме и приемаме различията, детската индивидуалност и оригиналност! Всеки има право да бъде такъв, какъвто е, ако това не пречи на околните също да бъдат себе си!

Бъдете добронамерени, овладени, последователни и търпеливи в повторението и резултата няма да закъснее !

 

Общувайте с децата си навсякъде и по всяко време!

Вечер, когато се приберем след изморителен ден искаме просто да се отпуснем на дивана с дистанционното в ръка. Образите ни увличат, а проблемите на героите от екрана сякаш изместват нашите собствени и се пренасяме в онази друга реалност. Физически сме тук, а ума ни е другаде… На пода децата играят, по-често едно до друго, а не заедно едно с друго и в един момент неизменно се стига до съревнование, дърпане, бутане, понякога дори ритане, скубане, хапане, викове и обидни думи. Ставате, раздразнени от случващото се, но не толкова от страх, че може да се наранят, колкото, че са ви отвлекли от интересната развръзка и започвате да раздавате правосъдие – кой е виновен, кой какво е направил и защо, кой какво ще направи, за да се поправи… И ето че на екрана вече текат финалните надписи.

Звучи ли ви познато? Тази сцена се разиграва всяка вечер в хиляди семейства. Разбира се, не всичко е точно така – някои семейства са с едно дете, което търси внимание и досажда с въпроси; други предпочитат новините или спортните канали пред филмите. Но картинката е подобна при всички…
А има и други семейства, такива, за които телевизорът и компютърът се включват след като децата заспят и служат наистина за отмора. С новите технологии може да се гледат вече отминали предавания и така няма нужда да се бърза, за да не изпуснем нещо.

Може би ще ви се стори прекалено, но е факт, че всички външни дразнители ни отвличат от настоящето – тук и сега. За да бъдем продуктивни и успешни, било то на работното място и най-вече вкъщи трябва да се стремим да стоим осъзнато в „тук и сега“. Да избягваме да отвличаме вниманието си с фонови шумове и дразнители като радио, телевизия и други. Да влагаме ум и сърце във всичко, което правим, за да се получат добре!

Отделете специално време за децата си! Ако са по-големи и познават часовника може дори да оцветите картонен кръг и да маркирате времето за съвместна игра с определен цвят, за да знаят и децата, че това време е само за тях. Нека му се насладят напълно, като ги оставите те да изберат на какво да играете и да следят за спазването на правилата. А правила трябва да има, за да е честна играта. Децата имат силно развито чувство за справедливост, използвайте го!

Играта е чудесен начин на въведете ново правило, което да пренесете впоследствие и в ежедневието на цялото семейство. През играта децата по-лесно усвояват нови знания и умения, учат се да споделят играчките си и да се редуват, играейки с една и съща играчка или на настолни игри със зарче.

За по-малките деца е изключително ценно да играят заедно с по-голямо братче или сестричка, а защо не съседче или братовчедче, които да им дават пример. Общуването с по-големи деца помага на малчуганите да усвоят по-бързо и лесно кое поведение е приемливо и кое не, как се манипулира с предметите, стимулира проговарянето и комуникацията като цяло.

Вечер преди лягане четете приказки. Това успокоява страстите от по-буйните игри, създава усещането за сигурност и спокойствие, развива детското въображение и обогатява речника с нови думи. Децата ценят тези мигове на споделено преживяване, а ползите са за всички. Един човек, който разполага с богат речник, разполага и с богат набор от реакции, много способи на действие и изразяване на своите желания и потребности. Едно обгрижвано дете може да изрази с дума, а не с плач или агресия, как се чувства и какво иска. Такова дете може да разбере, когато родителя обяснява защо и как може да стане това, което иска – ако не днес, то утре…

Липсата на комуникация и разбиране за чувствата на другия са сред най-честите причини за агресивно поведение от страна на децата. Децата до 3 години виждат света егоцентрично, т.е. те нямат представата за чувствата на другите, за това, че другите могат да изпитват глад, жажда, болка и гняв. За малкото дете светът се върти около него и всичко в света се случва в отговор на неговите действия. Затова е много важно да говорим на децата си от най-ранна възраст и да описваме случващото се наоколо – „Майката на Тони го храни, защото вече е време за обяд и Тони е гладен“. А светът е толкова интересен, изпълнен с нови предмети, лица и емоции. Назовавайте ги за детето. То ще свикне да чува и различава богат набор от думи и после по-лесно ще ги възпроизведе.

Много е важно, когато родителят е ядосан, да вербализира как се чувства и какво го е провокирало. „Мама много се ядоса, че кака не я слуша и затова започна да вика. Не се карам на теб…“ Като му обяснявате случилото се, малкото дете се чувства значимо за вас и разбира, че то не е виновно за вашата реакция. Това е и допълнителна възможност да обясните и на голямото дете какво точно очаквате от него занапред…

При конфликтна ситуация като тази с която започнахме, може да реагирате по много и различни начини. Изборът е ваш. Вие сте възрастните и вашият пример в подобни ситуации съставя модела, по който децата ви ще се научат да действат.
Възпитавайте децата с пример, а не с думи! Децата разбират всичко, стига да им го обясним. Те имат потребност да изучават и да си обясняват света в цялото му многообразие.

Не се притеснявайте да говорите с децата си на различни теми! Едни от най-помагащите въпроси, в комуникацията с децата на така наречените теми „табу“ (секс, наркотици, конфликти, смърт и др.) е „А ти какво мислиш за това?“ или „А ти какво знаеш по въпроса?“ Тези два ключови въпроса помагат за изясняване на нивото на познание и разбиране на детето и дават основа за надграждане по дадената тема. Не затрупвайте детето с цялата информация по дадена тема. Тя може да се окаже излишна и нежелана, по-добре е да конкретизирате „Какво точно искаш да знаеш?“ и да дадете толкова нова информация, колкото то може да понесе със своето ниво на разбиране , до което е стигнало.

Общувайте с децата си навсякъде и по всяко време и нека тази комуникация бъде приоритет за вас. Защото колко от вас си спомнят някое предаване или филм, който са гледали преди 3 месеца? А децата помнят всичко. Детският мозък е като бял лист, върху който оставяме следи всеки ден. Нека заедно изпълним листа с пъстроцветни спомени за любов и споделени мигове!

Автор: Димана Митева – Найденова, психолог в Карин дом. Професионалните интереси на Димана са свързани с ранно детско развитие, мотивация и подпомагане на родителите за съвместни дейности с децата, както и работа с неприемливо поведение. Тя води „Групи за игра на родители и деца“, където дава ценни съвети на родителите за лесно и ранно адаптиране в детска ясла и градина. Статията е от purvite7.bg

Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на съвременните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в много аспекти. Това е мнението на всеки учител, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера наблюдавам непрекъснат спад в социалното, емоционалното и академичното функциониране на децата, както и рязко увеличаване на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с много други интелектуални проблеми.

 

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене, като факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това, са няколко. Всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Настина вярвам, че въпреки всичките ни добри намерения, за съжаление, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада. Ето причините:

Технологиите

Използването на съвременните технологии като „безплатни бавачки“ всъщност изобщо не излиза безплатно. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен момент. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с липсата им на концентрация, с липса на способности за търпение при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.