Детската агресия – какво се крие зад нея?

Доскоро агресията при децата се разглеждаше от възпитателите и лекарите основно като резултат от педагогическа небрежност или като ярък симптом на някои неврологични или психиатрични заболявания. А традицията да се дава професионална присъда, дори на съвсем малки деца, продължава и до днес.

Но психолозите, които виждат в проявата на бурната детска експресивност мощен ресурс за развитието на детето, се опитват да поправят „лошата“ репутация на детската агресия. Най-важното, което трябва да се помни за тази агресия е: това е характеристика, неразривно свързана с детската личност.

Според психологическото си съдържание, агресията може да бъде:

Проява на криза в развитието, когато детето е „надраснало“ старите отношения с обкръжението си и има нужда от нов тип връзки. Първата сериозна криза „Мога сам!“ се преживява на 3 години. Именно през този период опитите на възрастните да се държат „както винаги“ предизвикват закономерен протест у детето, тъй като при него вече са се изградили навици за самостоятелност, натрупан е речников запас и е нараснала потребността му от по-голяма свобода на действията.

Проява на буен темперамент. Децата с буен темперамент са неуморни, сякаш са истински маратонци. Средностатистическите норми за сън и почивка, които отстояват педиатрите, не са подходящи за деца, чиито заложби им позволяват продължително и с ентусиазъм да играят, да се движат, да слушат приказки, да рисуват и т.н. Основните причини за проява на агресия у детето в тези случаи могат да бъдат желанието да се довърши започнатото, огромният интерес към заниманията, както и увлечението в процеса на играта. Децата с буен темперамент проявяват капризи и негодуват, когато не са достатъчно ангажирани, което значи неудовлетворени.

Сигнал за физическо неразположение, физиологичен дискомфорт или понижено настроение. Докато не научим детето да различава физическите и емоционалните си състояния, то ще дава сигнал за тях по неспецифични начини, каквито са и симптомите на дискомфорт. То говори с цялото си тяло, докато не научи необходимите думи, описващи важни състояния и желания.

Начин за доминиране в отношенията с връстниците или възрастните. Високото ниво на агресивност в семейните отношения, конфликтите, противопоставянето и борбата за лидерство са пример за детето и пряка причина за негови агресивни прояви и за стремежа му да се наложи над другите.

Сигнал за недостиг на положителни емоции. Детето може да „пренася“ негативни емоции, очаквания и страхове от семейството в детската градина или в училището. Агресията по отношение на връстниците в този случай е мотивирана от желанието му да се освободи от неприятното и плашещо напрежение. Вместо да наказваме детето, вкарвайки го в един затворен кръг от наказания и страдания, трябва да го изслушаме и да го успокоим.

Проява на „справедлив гняв“. Сражавайки се с моралистите, които смятат, че „нормалното дете е послушното дете“, психолозите предлагат да се различава агресия и справедлив гняв. Ако има обективна причина за негодувание и протест, например някой от родителите за пореден път не изпълнява обещанието си да отидат в зоопарка, тогава е напълно обяснимо защо детето се ядосва. Трябва да научим децата да проявяват силните си емоции „цивилизовано“, а също и да аргументират негодуванието си, когато е по обективни причини.

Понякога агресията е последен опит на детето да поиска от родителите си любов.
Своите искания за любов то отправя по три начина: проявява нежност (умилква се с надеждата да му отговорят с ласка); плаче и хленчи в опит да получи малко топлинка, когато родителите забравят, че детето трябва да се прегръща и гали, или просто смятат, че „глезотиите“ са излишни; крещи, буйства и проявява силни емоции в очакване да получи поне някакъв емоционален отговор.
Не е правилно да се смята, че агресията е каприз на детето и начин за привличане на вниманието към собствената му личност. Понякога тя е отчаян вик за любов, от която децата се нуждаят много повече. Когато в едно семейство отношенията са хладни и официални, когато всичко се прави „както трябва“, всеки е зает в домакинството и господства принципът всичко да се пести, включително и емоциите, детето не получава необходимата подкрепа и неговият емоционален „резервоар“ стои празен. Тогава на преден план излиза дефицитът на любов, липсата на разбиране и поощряване. И не знаейки как да си осигури любов, то често проявява агресия, която е насочена предимно към най-близките. Защото именно от тях детето очаква отговор на въпроса: „Защо никой не ме обича?!“

Общите причини за агресия при децата са няколко групи:

1. Към генетичните фактори се отнасят темпераментът и наследствените заболявания, а също и някои травми, които изискват повече време за възстановяване. Например ако детето е получило травма на главата, при него още доста време ще има нарушения в поведението, с които е трудно да се справи както то, така и възрастните, които се грижат за него.

2. Към психологическите причини се отнасят факторите, влияещи на междуличностните отношения в семейството: наличието на напрежение и неудовлетвореност от живота, монотонността на семейния живот, степента на емоционална близост между децата и родителите, агресивното поведение на един от членовете на семейството, строгото отношение към децата и различните видове пряко или скрито насилие над тях. Родителите песимисти или скептици също довеждат децата си до отчаяние, стимулират тяхното подсъзнателно желание незабавно да предприемат нещо. А едни от най-силните „провокатори“ на агресия са детските страхове.

3. Към педагогическите причини за агресия може да бъде отнесена неправилната тактика на възпитание, която предизвиква съпротива и озлобление у детето и стимулира фантазиите му за бягство и отмъщение. Ако го унижават, поставят го на колене, засрамват го пред другите деца, заплашват го с разправа или дори обещават да се откажат от него, то е принудено да измисля радикални начини, за да се защити.

4. Към социалните фактори спада общото равнище на агресия в обществото, което се транслира в семейството чрез средствата за комуникация, разговорите с гостите или чрез информацията, която детето получава от други деца. Освен жестоките филми и игри (реални и виртуални), които стимулират агресивното поведение у децата, негативно влияние имат и новините. Те не трябва да гледат новини за катастрофи, природни катаклизми и терористични атаки с многобройни жертви, особено когато виждат, че и родителите им са изплашени и притеснени от това. Друга бомба със закъснител понякога се оказва и социалното неравенство на семействата, както и завистта към връстниците.

Откъс от книгата на Олга Маховска „Мисли като дете, действай като възрастен“ 

статията е взета от сайта purvite7.bg

Защо играта е важна за децата?

Понякога по време на консултация се налага да обяснявам на родителите защо играта е важна за децата. Първоначално те са учудени, когато влязат в кабинета и видят толкова много играчки. След това се учудват, че терапията, особено с малките деца, протича изцяло в игрова форма. От друга страна, по време на тези консултации, на мен също ми правят впечатление няколко неща:
– някои родители смятат, че давайки на детето играчка и казвайки му: „Поиграй си!“, са свършили необходимото;
– някои родители смятат, че купуването на играчки е ненужно, защото детето има таблет или смартфон;
– някои родители не знаят какви играчки да купят на детето си.
Истината е, че Нейно Величество Играта е нещо, което е жизнено необходимо за правилното детско развитие.  В зависимост от вида на играта децата се научават на много ценни умения – развиват мисленето си, вниманието си, паметта си, фината си моторика, креативността си, координацията око-ръка, усъвършенстват математическите си знания, развиват езиковите си умения, научават се да спазват правила, да изчакват реда си, да губят.
Това, което съветвам родителите, дошли в моя кабинет, е следното:
Играйте с децата си – забавлявайте се заедно с тях. Не оставяйте детето само да разучава новата играчка. Покажете му я, обяснете му как се играе с нея, след това играйте заедно.
Купувайте на детето си от типа образователни играчки. Няма нужда да се прави колекция от плюшени играчки у дома, те хем трудно се поддържат от хигиенна гледна точка, хем не предлагат нужното на детето. Избирайте съответстващи за възрастта на детето – форми за вгнездяване, пъзели, конструктори, дървени играчки, настолни игри. Консултирайте се с продавачите в магазина, ако не сте сигурни какво да изберете.
Не купувайте наведнъж много играчки – играйте с една играчка, докато му омръзне на детето и  след това я приберете. Извадете нова и играйте с нея. После приберете и нея и извадете друга. С една играчка могат да се организират няколко на брой игри, въпрос на въображение е. Когато детето е забравило прибраната играчка, пак я извадете и я използвайте.
Не купувайте излишно скъпи играчки. Отново е въпрос на въображение да предложите на детето си наглед проста игра, но достатъчно забавна и образователна.
√ Не използвайте таблети, компютри и смартфони като заместители на истинските играчки, които можеш да вземеш в ръцете си и да манипулираш с тях.
Играйте честно с детето си, не го оставяйте винаги да побеждава. Така израства дете, което не умее да губи и се превръща във възрастен, който не умее да губи. Играта е чудесно средство да се научи човек от ранна възраст, че в живота има както победи, така и загуби.
Не скъпете похвалите си, докато играете: “Браво!”, “Чудесно се справи!”, “Продължавай така!” и др.
Не използвайте като извинение пред себе си думите: „По цял ден съм на работа, нямам време да играя с детето.“ Времето наистина не достига на никого от нас, но при добра организация е възможно да бъдат осигурени моменти за съвместна игра.
Опитайте се да осигурите игри, които могат да се играят от цялото семейство. Наистина са много забавни и сплотяващи тези игрови моменти.
След като обобщих моите мисли, реших да попитам няколко деца от кабинета ми: “Защо играта е важна за децата?”. Ето техните отговори:

Б., 7 г. – Защото се учиш.
К., 8 г. – Защото децата се уморяват в училище и защото игрите са забавни.
Б., 5 г. – Защото е весело и защото ще стана умен.
Н., 9 г. – Защото децата се забавляват и защото така научават нови неща.
А., 5 г. – Защото, ако детето си е написало домашната, ще получи “Браво!” или стикери. (така е в кабинета, да).
М., 10 г. – Защото това е ценно време и когато пораснат, няма да имат време за игра.

Толкова мъдри отговори, синтезирали цялата истина! Използвайте това ценно време и помогнете на децата си да се забавляват, да отпочиват, да учат, да стават по-умни – играйте с тях!

Автор – логопед София Вълнеева статията е взета от сайта logopedia-bg.com

Неприемливо поведение при децата. Какво означава това?

Автор: Цветалина Йосифова
психолог – психотерапевт, специализант клинична психология, Фондация Карин дом Варна

статията е взета от сайта purvite7.bg

Напоследък все по-често срещаме употребата на термина „неприемливо поведение”. Какво означава това? Неприемливото за едни си е съвсем приемливо за други. Когато става дума за децата, обаче, ние възрастните приемаме нашите разбирания и социални норми за „приемливи”, а тези, детските, които не разбираме-за неприемливи. Какво точно имам предвид: от разговорите с родители, учители и други специалисти може да обобщим, че под този термин най-често се разбира следното:

-прояви свързани с областта на тялото – хапе, щипе, блъска, отказва храна, удря себе си или другите, самонаранява се, може да се наблюдават прояви на нощни/дневни изпускания при изградени хигиенни навици или пък задръжка и др.

-прояви, по време на дейности-предимно по време на занимания- отказва да се занимава целенасочено, не изпълнява инструкциите, проявява опозиционност, разсейва се, пречи, не участва, не слуша,” нарушава дисциплината”, разхвърля, не подрежда и др.

-прояви, касаещи контакта с околните /деца и възрастни/ -предимно по време на игра и свободни занимания- блъска ги, взема играчки или не ги дава, удря децата, липсва на желание /или е засилено / и адекватни умения за общуване и взаимодействие и др.

-прояви, които детето е заучило като начин на изразяване и поведение, свързани с възпитанието и семейния модел: „Удрят ли те-удряй“, „Ще си правя каквото искам“, „Привличам внимание….“ , „Решавам проблема с бой“, „Правото на по-силния” и т.н.

Не можем да останем безучастни към всичко това и много често то провокира и в нас твърде силни емоции: „изнервя ме”, „вбесява ме”, „ не разбирам защо го прави”, „не води до нищо добро”, „как може да наранява себе си и другите”, „не разбира ни от добро, ни от лошо”, „чувствам се: безсилна, ядосана, срамувам се, виновна, обидена, уплашена, притеснена.” и т.н.

А как ли се чувства детето?

Може би точно по същия начин: неразбрано, ядосано, обидено, уплашено, безсилно.

За да можем да му помогнем да се справи трябва първо да си отговорим на въпроса „Защо прави това?

Да го наблюдаваме внимателно, защото после възникват и въпросите кога, къде и как най-често го прави? А също и защо, кога, къде и как НЕ го прави!

Казано накратко –нашата първа задача е да разберем функцията на детското поведение. Какво означава то? – срещу нас лично ли е насочено или е сигнал за помощ? /така, както е симптома за болестта/ . Сърдим ли се на будилника, който звъни, за да ни събуди? Ядосваме ли се на светофара като светне червено?

Всички знаем от опит, че за да се проведе ефикасно лечение лекаря първо търси причината, после се прави антибиограма и чак тогава се избира ефективния антибиотик.

По същия начин и на нас ни е нужно „разкодиране на сигнала“ –намиране на причините защо детето прави това, а после и „антибиограма“ на поведението, за да определим „лечението“.

Какво трябва да знаем предварително:

-особеностите на психичните процеси /възприятия, внимание, памет, мислене/интелект, емоции/. В различната детска възраст те имат различни характеристики и ние трябва да ги познаваме или да се обърнем към някой специалист, който ги познава. Защото несъобразяването с тях /например завишаването на изискванията/ много лесно може да предизвиква подобно защитно поведение от децата.

-възрастовите особености –на различна възраст децата преминават през различни преживявания. Имат си своите „психологични задачи”, свързани с израстването, с които трябва да се справят. Пубертета е една от тях, но съвсем не е първата детска криза -всички сме чували за „кризата на ината”, „кризата на първокласника”. Поведението и отношението на възрастните може да подпомогне детето в справянето, но и да я задълбочи, ако не отговаря на детските потребности.

-специфика на състоянието на детето – ние терапевтите не работим с диагнози, работим с потребностите на децата. Но и за нас е нужна добра психодиагностика, за да сме максимално полезни на децата и семействата. Тя ни помага да се съобразим с индивидуалните и специфични трудности на детето, да открием ресурсите и силните му страни, както и очакваните рискове и възможности.

За специалистите синдромите на хиперактивност, на аутизъм, умствено изоставане и т.н. не са етикети, а насоки за работа. Всяко едно състояние си носи своите характеристики като поведенчески прояви, но и като подходяща, съответна терапевтична интервенция и насоки за работа.

-индивидуални особености на детето и семейството – личния подход, спечеленото доверие на родителите, доброжелателно отношение и познаването на индивидуалните особености на детето са безспорни фактори, които няма да коментираме.

Ако сме намерили отговора на функцията на детското „неприемливо” поведение и сме взели горните обстоятелства впредвид много по-лесно ще определим каква трябва да бъде нашата интервенцията и корекцията на това поведение.

Корекция на неприемливото поведение:

1.Овладейте себе си! Бъдете добронамерени!

-Физическо блокиране, задържане, ограничаване на двигателната възбуда/=поставяне на граница „до тук“./

-Силна прегръдка или погалване по гърба, задържане с ръка на рамото или др.

-Без критикуващ коментар и без емоционална или морална оценка !

-Може да е придружено с кратка фраза „Не позволявам да удряш“, „Край“ , „Спокойно …“.

-Не казваме „лош си“, а „постъпката ти е лоша“

-Въздържайте се от изречения-инструкции, които започват с „Не….“.. Те предварително настройват детето към упорство особено около 3 год. ” Опитайте се да преформулирате изречениятя си.

-Принципа е „Тук и сега”-нашата реакция трябва да е непосредствена, веднага, в ситуацията, а не след време. Децата живеят в настоящето.

2. Вербализиране на емоцията – да покажем, че разбираме поведението и чувствата на детето: -„Искаш …. …, затова……….. ? “/ „Искаш играчката му, затова го блъсна ли?“ /,

„Ядосан ли си ?“, „Сърдиш се защото…“

3. Даване на „правилен “ модел и алтернативен вариант :

-„Ако искаш… изчакай /попитай/ помоли….. “ и т.н.

-„Ако не искаш……може да…………или да…. .“

(Даване на набор от различни приемливи модели, от които детето да си избере)

-Насърчаване да опита „новия“ социално-желан модел /може с помощ/ и похвали при опит !

Превенция на неприемливо поведение:

Наблюдавайте детето и реагирайте по възможност преди него, като му припомните как постъпваме преди да се разрази конфликтната ситуация или

-при случайна, положителна проява го похвалете !!!

-Не чакайте нежелана проява, за да пристъпите към корекция.

Създавайте ситуации, в които да може да се прояви положително и го хвалете!

-Изграждайте на нов образ на детето и нова идентификация.“Аз съм такъв, за какъвто ме мислиш/говориш/“ !

-Положителната подкрепа е по-силен мотиватор от отрицателната

-Ново поведение се изгражда по-лесно, отколкото да се коригира вече затвърдено.

-Да уважаваме и приемаме различията, детската индивидуалност и оригиналност! Всеки има право да бъде такъв, какъвто е, ако това не пречи на околните също да бъдат себе си!

Бъдете добронамерени, овладени, последователни и търпеливи в повторението и резултата няма да закъснее !

 

Общувайте с децата си навсякъде и по всяко време!

Вечер, когато се приберем след изморителен ден искаме просто да се отпуснем на дивана с дистанционното в ръка. Образите ни увличат, а проблемите на героите от екрана сякаш изместват нашите собствени и се пренасяме в онази друга реалност. Физически сме тук, а ума ни е другаде… На пода децата играят, по-често едно до друго, а не заедно едно с друго и в един момент неизменно се стига до съревнование, дърпане, бутане, понякога дори ритане, скубане, хапане, викове и обидни думи. Ставате, раздразнени от случващото се, но не толкова от страх, че може да се наранят, колкото, че са ви отвлекли от интересната развръзка и започвате да раздавате правосъдие – кой е виновен, кой какво е направил и защо, кой какво ще направи, за да се поправи… И ето че на екрана вече текат финалните надписи.

Звучи ли ви познато? Тази сцена се разиграва всяка вечер в хиляди семейства. Разбира се, не всичко е точно така – някои семейства са с едно дете, което търси внимание и досажда с въпроси; други предпочитат новините или спортните канали пред филмите. Но картинката е подобна при всички…
А има и други семейства, такива, за които телевизорът и компютърът се включват след като децата заспят и служат наистина за отмора. С новите технологии може да се гледат вече отминали предавания и така няма нужда да се бърза, за да не изпуснем нещо.

Може би ще ви се стори прекалено, но е факт, че всички външни дразнители ни отвличат от настоящето – тук и сега. За да бъдем продуктивни и успешни, било то на работното място и най-вече вкъщи трябва да се стремим да стоим осъзнато в „тук и сега“. Да избягваме да отвличаме вниманието си с фонови шумове и дразнители като радио, телевизия и други. Да влагаме ум и сърце във всичко, което правим, за да се получат добре!

Отделете специално време за децата си! Ако са по-големи и познават часовника може дори да оцветите картонен кръг и да маркирате времето за съвместна игра с определен цвят, за да знаят и децата, че това време е само за тях. Нека му се насладят напълно, като ги оставите те да изберат на какво да играете и да следят за спазването на правилата. А правила трябва да има, за да е честна играта. Децата имат силно развито чувство за справедливост, използвайте го!

Играта е чудесен начин на въведете ново правило, което да пренесете впоследствие и в ежедневието на цялото семейство. През играта децата по-лесно усвояват нови знания и умения, учат се да споделят играчките си и да се редуват, играейки с една и съща играчка или на настолни игри със зарче.

За по-малките деца е изключително ценно да играят заедно с по-голямо братче или сестричка, а защо не съседче или братовчедче, които да им дават пример. Общуването с по-големи деца помага на малчуганите да усвоят по-бързо и лесно кое поведение е приемливо и кое не, как се манипулира с предметите, стимулира проговарянето и комуникацията като цяло.

Вечер преди лягане четете приказки. Това успокоява страстите от по-буйните игри, създава усещането за сигурност и спокойствие, развива детското въображение и обогатява речника с нови думи. Децата ценят тези мигове на споделено преживяване, а ползите са за всички. Един човек, който разполага с богат речник, разполага и с богат набор от реакции, много способи на действие и изразяване на своите желания и потребности. Едно обгрижвано дете може да изрази с дума, а не с плач или агресия, как се чувства и какво иска. Такова дете може да разбере, когато родителя обяснява защо и как може да стане това, което иска – ако не днес, то утре…

Липсата на комуникация и разбиране за чувствата на другия са сред най-честите причини за агресивно поведение от страна на децата. Децата до 3 години виждат света егоцентрично, т.е. те нямат представата за чувствата на другите, за това, че другите могат да изпитват глад, жажда, болка и гняв. За малкото дете светът се върти около него и всичко в света се случва в отговор на неговите действия. Затова е много важно да говорим на децата си от най-ранна възраст и да описваме случващото се наоколо – „Майката на Тони го храни, защото вече е време за обяд и Тони е гладен“. А светът е толкова интересен, изпълнен с нови предмети, лица и емоции. Назовавайте ги за детето. То ще свикне да чува и различава богат набор от думи и после по-лесно ще ги възпроизведе.

Много е важно, когато родителят е ядосан, да вербализира как се чувства и какво го е провокирало. „Мама много се ядоса, че кака не я слуша и затова започна да вика. Не се карам на теб…“ Като му обяснявате случилото се, малкото дете се чувства значимо за вас и разбира, че то не е виновно за вашата реакция. Това е и допълнителна възможност да обясните и на голямото дете какво точно очаквате от него занапред…

При конфликтна ситуация като тази с която започнахме, може да реагирате по много и различни начини. Изборът е ваш. Вие сте възрастните и вашият пример в подобни ситуации съставя модела, по който децата ви ще се научат да действат.
Възпитавайте децата с пример, а не с думи! Децата разбират всичко, стига да им го обясним. Те имат потребност да изучават и да си обясняват света в цялото му многообразие.

Не се притеснявайте да говорите с децата си на различни теми! Едни от най-помагащите въпроси, в комуникацията с децата на така наречените теми „табу“ (секс, наркотици, конфликти, смърт и др.) е „А ти какво мислиш за това?“ или „А ти какво знаеш по въпроса?“ Тези два ключови въпроса помагат за изясняване на нивото на познание и разбиране на детето и дават основа за надграждане по дадената тема. Не затрупвайте детето с цялата информация по дадена тема. Тя може да се окаже излишна и нежелана, по-добре е да конкретизирате „Какво точно искаш да знаеш?“ и да дадете толкова нова информация, колкото то може да понесе със своето ниво на разбиране , до което е стигнало.

Общувайте с децата си навсякъде и по всяко време и нека тази комуникация бъде приоритет за вас. Защото колко от вас си спомнят някое предаване или филм, който са гледали преди 3 месеца? А децата помнят всичко. Детският мозък е като бял лист, върху който оставяме следи всеки ден. Нека заедно изпълним листа с пъстроцветни спомени за любов и споделени мигове!

Автор: Димана Митева – Найденова, психолог в Карин дом. Професионалните интереси на Димана са свързани с ранно детско развитие, мотивация и подпомагане на родителите за съвместни дейности с децата, както и работа с неприемливо поведение. Тя води „Групи за игра на родители и деца“, където дава ценни съвети на родителите за лесно и ранно адаптиране в детска ясла и градина. Статията е от purvite7.bg

Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на съвременните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в много аспекти. Това е мнението на всеки учител, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера наблюдавам непрекъснат спад в социалното, емоционалното и академичното функциониране на децата, както и рязко увеличаване на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с много други интелектуални проблеми.

 

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене, като факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това, са няколко. Всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Настина вярвам, че въпреки всичките ни добри намерения, за съжаление, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада. Ето причините:

Технологиите

Използването на съвременните технологии като „безплатни бавачки“ всъщност изобщо не излиза безплатно. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен момент. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с липсата им на концентрация, с липса на способности за търпение при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.

Шамарите и детският мозък

Една от автоматичните реакции на много родители към нежеланото поведение e пляскането. Често ни питат какво е становището ни по този въпрос.

Въпреки че сме горещи поддръжници на поставянето на граници и двамата сме категорично против шамарите. Физическото наказание е сложна и спорна тема и тук не можем да си позволим да я разискваме в дълбочина – трябва да се разгледа в множество контексти. Едно обаче е сигурно: отрицателните последици от физическото наказание са многобройни. Ние сме убедени, че пляскането е по-скоро контрапродуктивно и мнението ни се подкрепя от невробиологичните изследвания и специализираната литература. Когато желаем да градим изпълнени с уважение отношения с децата си и те да усвояват житейските ни уроци, когато желаем да насърчим оптималното им развитие, физическите наказания трябва да се избягват. Също така вярваме, че децата не трябва да страдат от никаква форма на насилие, особено от страна на онези, на които те разчитат най-вече за закрила.

Знаем, че има всякакви родители, всякакви деца и всякакви ситуации, изискващи дисциплиниране. И със сигурност разбираме, че гневът и разочарованието, ведно с желанието да вкарат децата си в правия път, кара някои родители да използват пляскането като дисциплинираща стратегия. Но изследователските данни категорично свидетелстват, че дори, когато родителите са любящи и подкрепящи, пляскането не само не помага за промяна на поведението в дългосрочен план, но има отрицателни последствия в ред отношения. Разбира се, има много други подходи, които са също толкова вредни. Изолирането за дълги периоди от време, различните форми на словесно или психическо насилие са все дисциплиниращи практики, чрез които родителите нараняват детето, без дори да са го докоснали с пръст.

Ето защо ние насърчаваме родителите да избягват всеки дисциплиниращ подход, който причинява болка, предизвиква страх или ужас. Най-малкото защото това е контрапродуктивно. Така вниманието на детето се пренасочва от собственото поведение и необходимостта за промяна към реакцията на родителя към това поведение. Което означава, че детето престава да мисли въобще за своите действия. То вече мисли за това, колко несправедлив и зъл е родителят, че му е причинил тази болка. Родителската реакция в такъв случай препятства постигането и на двете основни цели в дисциплинирането – промяната на проблемното поведение и изграждането на детския мозък, – защото бива елиминирана възможността детето да помисли за поведението си и да почувства здравословна вина или разкаяние.

 Друг важен проблем при пляскането е онова, което се случва с детето на физиологично и невробиологично ниво. Мозъкът интерпретира болката като заплаха. Така че, когато родителят причини физическа болка на детето, то се изправя пред един нерешим парадокс от биологично естество. Всички имаме вроден инстинкт, когато сме наранени или се страхуваме, да се обръщаме за закрила към онези, които се грижат за нас. Но когато родителят е източникът на болката и страха, мозъкът на детето е объркан. От една страна, детето чувства импулс да избяга от родителя, който му причинява болка. От друга, се стреми към него, за да търси сигурност. Така че, когато родителят стане източник на страх или болка, може да предизвика дезорганизация във функционирането на мозъка, тъй като за този парадокс няма решение. Ние наричаме това състояние „крайна форма на дезогранизирано привързване“. Стресовият хормон кортизол, освобождаващ се при подобно дезорганизирано вътрешно състояние, и повтарящите се преживявания на ярост и ужас могат да причинят дълготрайни негативни ефекти върху развитието на мозъка , тъй като кортизолът е токсичен за мозъка и възпрепятства нормалното развитие. Суровите и жестоки наказания могат да доведат до значителни промени в мозъка – сред които унищожаването на мозъчни връзки и дори мозъчни клетки.

Откъс от книгата „Дисциплина без драма“
д-р Даниел Сийгъл и д-р Тина Брайсън

Издателска къща Хермес 

Полезни съвети за успешна адаптация в детската градина

     статията е от сайта  purvite7.bg

Предстои детето ви да тръгне на детска градина или пък са минали вече няколко месеца, но то още не се чувства добре там. Всяка сутрин се измъчвате и вие, и то, когато трябва да тръгвате. Ето няколко лесни стъпки, които могат да ви помогнат за по-лесна адаптация към градината.

Синхронизирайте правилата

За да се адаптира по-добре детето, вкъщи трябва да се подкрепят същите правила, каквито го очакват в градината, а именно – да се подреждат играчките след игра, да се храни на масата, а не пред телевизора, да се поддържа ред.

Често самите родители са хаотични, нямат създадени навици и затова и децата стават такива. Детето много лесно ще научи, че едно е изискването към него в градината, друго вкъщи и съответно няма как да се очаква промяна в поведението. То винаги ще предпочита по-лесния вариант. Дори и към него да се поставят правила, то няма да ги спазва, ако вижда, че примерът, който дават родителите, е противоположен. Единственото, което бихте предизвикали, ако изведнъж започнете да му поставяте граници, е реакция на съпротива. То ще усеща, че родителите му не вярват истински в изреченото, че се създава двоен стандарт. Негативизмът ще се насочи не само към тях, но и към правилото. Затова поне половин година преди стартиране на детската градина мама вече не бива да върви сама и да прибира играчките и пантофите. Важно е детето да вижда как всеки си подрежда собствените вещи и че има еднакви последствия за всеки вкъщи, ако не се спазват правилата.


Упражнявайте раздяла

Започнете да се разделяте с детето първоначално за кратко, а след това за по-дълго време. Ако детето от раждането си е отглеждано само от майката, известно време преди да тръгне на градина трябва да започне да свиква с нейното отсъствие. Оптималният вариант е да бъде оставяно за няколко часа с друг близък човек, но ако нямате на кого да го оставите, може да се възползвате от услугите на детски парти центрове. Първоначално присъствайте на заниманията му, постепенно излизайте за половин-един час, докато то свикне с факта, че дори и да ви няма за известно време, бързо ще се върнете и никога няма да го изоставите. Изпращайки го на детска градина, тръгвайте без да вдигате много шум – все едно, че е нещо не кой знае какво. Забавянето подхранва надеждата, че няма да тръгнете.

Създайте си ритуал за сбогуване

Ритуалите действат успокоително (дори на възрастните), тъй като многократното повторение ги превръща в познати и сигурни неща. Това може да е специална целувка, помахване, жест, който е таен и само ваш.

 

Поддържайте позната обстановка

Mесец преди тръгване правете редовни обиколки в двора на градината или около нея. Помолете персонала да ви допусне да се разходите в сградата за няколко минути преди първия ден.

Ролята на „преходния обект”

Нека през първите дни детето да взема със себе си любимата играчка, чието присъствие да го успокоява. В случай, че в градината не разрешават да се внася такава, може да му пъхнете в джобчето кърпичка, която да ухае на вас – вместо да я парфюмирате, просто я носете известно време в себе си или я сложете под възглавницата си за няколко нощи. Когато има нужда от вас, детето може да си я гушне, да ви усети и чисто символично вие ще бъдете винаги с него.

Не отстъпвайте

Веднъж щом го заведете до входа на градината, не се изкушавайте да го вземете след десет минути. Дори и след като влезе, а вие обикаляте нервно наоколо и чувате, че продължава да плаче, не се поддавайте на паниката. Веднъж постигнало успеха да ви разколебае, гарантирано е, че ще опитва винаги и така успокояването му от страна на персонала става още по-трудно.

Спокойствие и позитивизъм

Важно е все пак да имате доверие в учителите, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специален подбор, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство и непрекъснатото разпитване за начина, по който се грижат за детето ви, само доказва неспособността ви да се доверите и да предадете контрола върху него в ръцете на друг значим възрастен.